Силвия Плат - Стъкленият похлупак

- Ще ида - казах и наистина отидох, а докато трая простичката погребална церемония, аз се питах какво според мен погребвам.

Ковчегът, поставен пред олтара, изпъкваше със снежната бледост на цветята - злокобна отсянка на нещо, което си е отишло. Лицата по троновете наоколо бяха восъчни от блясъка на свещите, а боровите клонки, останали от Коледа, изпълваха студения въздух с гробовен тамянов аромат.

Бузите на Джоди до мен лъщяха като румени ябълки, тук- там в тълпата разпознавах други момичета от колежа и от родния ми град, които познаваха Джоун. Диди и сестра Кенеди хлипаха в кърпички на първата редица.

После зад ковчега, зад лицето на пастора, зад лицата на присъстващите изплува вълнистият терен на градското ни гробище, затънало в преспи, от които надгробните камъни стърчаха като бездимни комини.

Сега в коравата земя щяха да изкопаят черна двуметрова яма. Една сянка щеше да се слее с друга и характерната за нашия край жълтеникава почва щеше да запечата раната, нанесена на белотата, и следващият снеговалеж ще заличи очертанията на пресния гроб.

Поех дълбоко въздух и се заслушах в екливата хвалба на сърцето ми.

Аз съществувам, аз съществувам, аз съществувам.

Лекарите провеждаха седмичния си съвет - стари въпроси, нови въпроси, приемане на болни, изписване на болни и беседване с тях. Прелиствах нехайно един разръфан брой на „Нешънъл Джиографик“ в библиотеката на клиниката и чаках своя ред.

Пациенти, придружени от сестри, обикаляха претъпканите лавици и разговаряха тихо е библиотекарката, питомка на същото заведение. Погледнах я - късогледа, безлична, с вид на стара мома, - чудех се дали въобще знае, че е дипломирана и за разлика от своите клиенти - все още оцеляла.

- Не се плаши беше ми казала доктор Нолан. - Аз ще бъда там с другите лекари, които познаваш, а ще има и някои външни лица; доктор Вининг, главният лекар, ще ти зададе няколко въпроса и после си отиваш.

Но въпреки уверенията на доктор Нолан аз се страхувах до смърт.

Бях се надявала, че при своето излизане от клиниката ще се чувствам уверена и ще съм наясно по всички въпроси, пред които съм изправена - нали в края на краищата ме „анализираха“. А вместо това навсякъде край себе си виждах само въпросителни.

Непрестанно стрелках нетърпеливи погледи към затворената врата на заседателната зала. Ръбовете на чорапите ми бяха изопнати, черните ми обувки - напукани, но лъснати, а червеният ми вълнен костюм бе ярък като плановете ми. Някои нови, някои стари…

Обаче нямаше да се омъжа. Мислех си, че трябва да има ритуал за тези, които се раждат втори път - закърпени, подновени, одобрени за попрището на живота.

Тъкмо се мъчех да измисля подробности, подходящи за такъв ритуал, ето че доктор Нолан изникна отнякъде и ме докосна по рамото.

- Хайде, Естър.

Станах и я последвах към отворената врата.

Поспрях на прага, за да си поема дъх, и видях среброкосия доктор, който в първия ден ми бе говорил за реките и за пилигримите, видях сипаничавото зловещо лице на мис Хюи, видях очи, които, струва ми се, разпознавах зад белите маски.

Очите и лицата се устремиха към мен и теглена от тях като от магическа нишка, аз пристъпих в залата.

Силвия Плат

СТЪКЛЕНИЯТ ПОХЛУПАК

Американска

Първо издание

Отговорен редактор Мария Найденова

Коректор Милена Братованова

Предпечатна подготовка Петър Дамянов

Формат 60/90/16 Печатни коли 14,5

Сиела Норма АД

1510 София, бул. Владимир Вазов № 9

тел. 02 903 00 23

www.ciela.bg

Печат Алианс Принт

Книгите на СИЕЛА могат да бъдат купени от:

Mall of Sofia, бул. Ал. Стамболийски № 101, София

City Center Sofia, бул. Арсеналски № 2, София

Paradise Center, бул. Черни връх № 100, София

Летище София - Терминал 2, София

Ректорат на СУ „Св. Кл. Охридски“, София

Фестивален и конгресен център, бул. Сливница № 2, Варна

Mall of Plovdiv, ул. Перущица № 8, Пловдив

Park Mall, бул. Н, Петков № 52, Стара Загора

Mall of Rousse, бул. Лишшк № 121 Д, Русе

Panorama Mall Pleven, пл. Иван Миндиликов, Плевен

интернет книжарници www.mobilis.bg,www.ciela.com, както и от всич-

ки добри книжарници в страната.

„Видях как животът ми се разклонява пред мен като смокиновото дърво от разказа.

От върха на всеки клон като сочен, налят от слънцето плод ми маха и намига примамливо чудесно бъдеще. Една смокиня символизираше съпруг и щастлив дом с деца, друга — бъдеще на велика поетеса, трета — блестяща преподавателска кариера, четвърта — И. Джий, изумителна редакторка, пета смокиня ми сочеше Европа, Африка и Южна Америка, шеста бе Константин и Сократ, Атила и още цяла тълпа обожатели със странни имена и необикновени професии, а седмата смокиня бе олимпийска шампионка по гребане и нагоре имаше още много, много смокини, които не можех добре да различа.