Силвия Плат - Стъкленият похлупак

Като забавихме ход, обикаляйки къща по къща, помислих си: „Какво щастие, че не съм се разделила с девствеността си, докато живеех в колежа или вкъщи; подобно прикритие там би било невъзможно.“

Джоун отвори вратата с радостна изненада. Ъруин ми целуна ръка и каза на Джоун добре да се грижи за мен.

Затворих вратата и се облегнах на нея, усещайки как кръвта се изсмука от лицето ми с един внезапен, страхотен тласък.

- Естър, какво ти е, по дяволите?

Запитах се кога ли Джоун ще забележи как кръвта тече надолу по краката ми и капе, лепкава и гъста, в черните ми лачени обувки. Помислих си, че даже да умирах от куршум, Джоун пак щеше да ме зяпа така с празния си поглед, в очакване да й поискам чаша кафе и сандвич.

- Тук ли е сестрата?

- Не, тя е на нощно дежурство в „Каплан“.

- Добре. - Ухилих се горчиво, когато нов приток на кръв се отдели от прогизналата превръзка и пое своя път надолу към обувките ми. Всъщност… исках да кажа, зле.

Държиш се особено.

По-добре извикай лекар.

- Защо?

- Бързо.

- Ама…

Тя все още не забелязваше нищо.

Наведох се, изохках и събух едната си черна обувка от „Блумингдейл”, напукана от студа. Поднесох я пред разширените, прозрачни очи на Джоун, наклоних я и загледах как кръвта се събра над тока и започна да се стича към бежовото килимче на пода.

- Господи боже! Какво е това!

- Имам кръвоизлив.

Джоун ме поведе или по-скоро повлече към дивана и ме постави да легна. После подпря някакви възглавници под опле- сканите ми с кръв нозе. Изправи се и попита строго:

- Кой беше тоя мъж?

В една лудешка минута си помислих, че тя ще откаже да повика лекар, докато не й призная всичко за вечерта ми с Ъруин, и че дори след признанието ще продължи да упорства, ей така, за наказание. Но разбрах, че чистосърдечно повярва в обяснението ми и моята любовна нощ с Ъруин остана непонятна за приятелката ми, а появата на Ъруин - само трънче в радостта й от моето гостуване.

- О, аз също почти не го познавам - и махнах нехайно с ръка. Нахлу нов прилив на кръв и стегнах мускулите на корема си в тревога:

- Дай ми кърпа!

Джоун излезе и светкавично се върна с цяла камара хавлиени кърпи и чаршафи. Като сръчна сестра тя смъкна наквасе- ните ми дрехи, ахна, като стигна до първата аленочервена хавлиена кърпа, и ми постави нова превръзка. Лежах и се опитвах да успокоя бумтящото си сърце, тъй като при всеки удар то отприщваше нов приток кръв.

Спомних си за досадния курс по викторианска литература, в чиито романи измираха толкова жени - мъчително и благородно, облени в кърви при трудни раждания. Сигурно Ъруин ме бе повредил по някакъв страхотен, неизвестен начин и както си лежах върху дивана на Джоун, аз всъщност полекичка умирах.

Джоун примъкна една индианска възглавничка, коленичи връз нея и започна да звъни наред по безконечен списък на лекари в Кеймбридж. Първият номер не отговори. На втория, който се отзова, Джоун почна да обяснява случая ми, но после рязко спря, каза едно „ясно“ и затвори.

- Какво ти каза?

- Че би отишъл само при регистрирани пациенти или при спешни случаи. Днес било неделя.

Помъчих се да вдигна ръка и погледна часовника си, но ръката ми тежеше като ската и не искаше да се помръдне. Неделя - лекарският рай! Доктори по извънградски клубове, доктори по крайбрежието, доктори с любовници, доктори със съпруги, доктори по църкви, доктори в яхти, доктори навсякъде, доказвайки категорично, че и те са хора, не само лекари.

- За бога, кажи им, че моят случай е спешен!

Гретият номер не отговори, четвъртият затвори, щом Джо- ун спомена, че става дума за менструационен цикъл. Джоун се разплака.

- Слушай - заговорих аз внимателно, - позвъни на местната болница, кажи им, че съм спешна. Ще трябва да ме вземат.

Лицето на Джоун просветна и тя набра номера. От „Бърза помощ“ й обещаха, че ще ме види техен лекар, но ако пристигна в отделението. Джоун звънна за такси.

Тя настоя да дойде с мен. Пристегнах новата опаковка от хавлиени кърпи с истинско отчаяние, а шофьорът, респектирай от адреса, който му продиктува Джоун, остро режеше завоите в бледнеещите от зората улици и закова със страхотно изскър- цване точно пред входа на „Бърза помощ“.

Оставих Джоун да му плати и забързах към празния, ослепително осветен хол. Някаква сестра изникна иззад бял параван. С няколко светкавични думи успях да й разкажа истината за положението си, преди Джоун да се появи на вратата, примигваща и опулена като сляп бухал.