Силвия Плат - Стъкленият похлупак

Когато посвикнах с мрака, забелязах някаква фигура да се надига от леглото. После някой тихичко се изкикоти. Фигурата приглади косите си и две воднисти, прозрачни очи ме загледаха през здрача. Диди се отпусна отново върху възглавницата, босонога изпод зеления вълнен халат, и ме наблюдаваше с подигравателна усмивчица.

- Аз просто исках… - понечих да обясня.

- Знам - отвърна Диди. - Нотите.

- Здрасти, Естър - чак тогава проговори Джоун и грапавият й глас ме отврати. - Почакай ме, ще дойда да изсвирим втория глас заедно.

А сега Джоун заявяваше твърдо:

- Никога не съм харесвала Бъди Уилард. Той си въобразяваше, че знае всичко. Въобразяваше си, че знае всичко за жените…

Погледнах я. Въпреки отвращението ми. въпреки моята стара, закоравяла антипатия към нея Джоун ме удивяваше. Сякаш наблюдавах марсианец или някакъв особен вид пъпчива жаба. Мислите й не бяха мои мисли, нито чувствата й мои чувства, но ние твърде си приличахме, затова мислите и чувствата й ми се сториха уродливо, карикатурно отражение на моите.

Понякога се питах дали аз не съм сътворила Джоун. Друг път си мислех дали тя все още продължава да се напъхва при всяка криза в моя живот, за да ми напомня за онова, което някога съм била, за онова, което съм преживяла, и да навира своята съдба под носа ми, съдба, която толкова приличаше на моята.

- Не разбирам какво намират жените в другите жени казах следобед в беседата си с доктор Нолан. - Какво една жена намира в друга, по-различно от гова, което би открила в мъжа?

Доктор Нолан помълча. И каза:

Нежност.

С това ми затвори устата.

- Аз харесвам теб - говореше Джоун. - Харесвам те повече от Ьъди.

И се изтегна на леглото ми с глупава усмивка; тогава си припомних една скандална история в спалното помещение на колежа: дебело и невзрачно момиче от горните класове, с приветлив вид на матрона и с гърди, едри като на раждала жена, и една висока, кльощава първокурсничка, за която се говореше, че момчетата още след първата среща търсят най-различни хитри начини да я изоставят, започнаха често да се срещат. Двете бяха неразделни и дори тръгна юлската, че някой си ги бил видял да се целуват в стаята на дебеланата.

- Ама какво правеха? - бях попитала. Щом станеше дума за мъж с мъж и жена с жена, никога не можех да си представя какво вършат.

- Ооо! бе възкликнала шпионката. - Мили седеше на стола, а Теодора лежеше в леглото и Мили галеше косите й.

Разочаровах се. Очаквах разкритие на необикновен грях. Чудех се дали всичко, което правят две жени помежду си, е да лежат и да се милват.

Естествено прочутата поетеса от моя колеж живееше с друга жена ниска и възпълна стара дама, подстригана по мъжки, с научна степен по класическа литература. И когато казах на поетесата, че някой ден ще се оженя и ще си народя много деца, тя ме изгледа с разширени от ужас очи: „А какво ще стане с кариерата ти?“, ахна тя.

Главата ме заболя. С какво привличам тези чудати баби? Ето на прочутата поетеса, Филомена Гини, Джей Сий, дамата богословка и кой знае още колко, всяка от които искаше да ме осинови посвоему, а в отплата за техните грижи и влияние да заприличам на тях.

- Харесвам те.

- Говориш грубо, Джоун - казах и взех книгата си. - Защото аз не те харесвам. Повръща ми се от теб, ако искаш да знаеш.

Излязох от стаята и оставих Джоун, просната като стара кобила напреки през леглото ми.

Чаках лекаря и се чудех дали не трябва да офейкам. Знаех, че това, което върша, е незаконно - поне в Масачузетс, защото щатът е пълен с католици, но доктор Нолан бе ми казала, че този лекар е неин приятел и е умен човек.

- За какво искате да ви приеме? - пожела да се осведоми енергичната администраторка с бяла униформа, отмятайки името ми в бележника.

- Как за какво ? - Не очаквах, че друг освен лекаря би ми задал подобен въпрос, а общата чакалня бе пълна с пациентки за други кабинети, повечето бременни, и усещах погледите им върху моя плосък, девствен корем.

Администраторката ме погледна и аз се изчервих.

- Само преглед, така ли? - вежливо запита тя. - Питам, за да знам как да ви таксувам. Учаща ли сте?

-Даа.

- Тогава половин цена. Пет долара вместо десет. Да ви напиша ли квитанция?

Готвех се да кажа домашния си адрес, където вероятно щях да се намирам, когато пристигне сметката, но изведнъж си представих, че майка ми ще отвори плика и ще разбере за какво е тази сметка. Единственият друг адрес, който притежавах, бе безличният номер на пощенска кутия, използван от хора, които не желаят да се разгласява фактът, че живеят в приют за душевноболни. Но се изплаших, че администраторката може да разпознае номера, затова казах: