Силвия Плат - Стъкленият похлупак

- И оттук ли ще напуснете? - полюбопигства Джоун.

- Естествено. Отсега нататък само на частно. Ако имам настроение…

Но аз бях престанала да слушам.

Реших, че сестрата е била инструктирана да ми подскаже моята алтернатива. Или трябваше да се възстановя, или щях да пропадам все повече и повече като изгаряща, а после изгоряла звезда от „Белсайс“ в „Каплан“, в „Уаймарк“ и накрая - след като доктор Нолан и мисис Гини се откажат от мен - ще стигна в държавната болница до нас.

Обвих се в одеялото и блъснах назад стола си.

- Студено ли ти е? - грубо попита сестрата.

- Да - отвърнах и тръгнах към коридора. - Вкочанясала съм от студ.

Събудих се топла и ведра в белия си пашкул. Сноп светлина от бледото зимно слънце блестеше ослепително в огледалото, в чашите на бюрото, в металните топки на вратата. През коридора долитаха ранните шумове от кухнята, където прислужниците приготвяха подносите със закуска.

Чух как сестрата почука на съседната врата, последната в коридора. Избоботи съненият глас на мисис Савидж и сестрата влезе със звънтящия поднос. Помислих си с лека тръпка на доволство за димящата синя порцеланова кана с кафето, синята порцеланова чаша и плътната синя порцеланова каничка за сметана с маргаритки по нея.

Бях започнала да се примирявам.

Щом ще пропадам, нека поне се отдам на малките удоволствия, докато мога да им се наслаждавам.

Сестрата почука на вратата ми и без да дочака отговор, влезе.

Беше нова сестра - те непрекъснато се сменяха, с изпито, червеникаво лице, червена коса и едри лунички, които обсипваха кокалестия й нос. Не знам защо, но като видях тая сестра, сърцето ми се сви и чак когато прекоси стаята, за да дръпне зелените транспаранти, разбрах причината - в ръцете си не носеше поднос.

Зинах, за да попитам за закуската си, но веднага притихнах. Сестрата трябва да ме е сбъркала. С новите сестри това често се случва. Положително на някоя болна в „Белсайс“, която не познавам, й правят шокова терапия и съвсем допустимо сестрата ме е сбъркала с нея.

Изчаках я, докато завърши своя кръг из стаята, изопвайки, потупвайки, оправяйки бельото, а в коридора взе подноса за Лубел и се отправи към съседната стая.

Тогава нахлузих чехлите си, наметнах одеялото, защото утрото бе ведро, но много студено, и бързо се запътих към кухнята. Прислужница в розова престилка пълнеше от голям олющен чайник на печката наредените в редица сини порцеланови кафени канички.

Погледнах с любов към редицата чакащи подноси - белите книжни салфетки, сгънати в пръхкави, равни триъгълници, притиснати под сребърната вилица, белеещите се куполи на сварените яйца в сините чашки, грапавите стъклени чинийки с портокалов конфитюр. Трябва само да се пресегна, да поискам подноса си и светът за мен ще стане пак съвсем нормален.

- Станала е грешка. - Аз се надвесих над тезгяха и заговорих е тих, поверителен глас: - Новата сестра забрави да ми донесе подноса със закуската.

Насилих се да се усмихна весело, да покажа, че не се сърдя.

- Как се казвате?

- Грийнуд. Естър Грийнуд.

- Грийнуд, Грийнуд, Грийнуд. - Показалецът й, на който имаше брадавица, се хлъзна по списъка на пациентите в „Бел- сайс“, забоден с кабарче на стената. - Грийнуд днес няма закуска.

Стиснах перваза на тезгяха с две ръце.

- Трябва да има някаква грешка. Сигурна ли сте, че е Грийнуд?

- Сигурна - отсече решително прислужницата и в тоя миг влезе сестрата.

Тя хвърли въпросителен поглед от мен към прислужницата.

- Мис Грийнуд си иска подноса със закуската - поясни прислужницата, като отбягваше очите ми.

О - усмихна ми се сестрата, - вие ще си получите подноса по-късно тази сутрин. Вие…

Не я дочаках да довърши. Закрачих машинално из коридора, не към моята стая, защото оттам щяха да ме отведат, а към нишата, много по-неприветлива от тази в „Каплан“, но все пак в тих ъгъл на коридора, където Джоун, Лубел, Диди и мисис Савидж нямаше да дойдат.

Свих се в най-отдалечения край на нишата и се завих през- глава с одеялото. Не бях поразена толкова от шоковата терапия, а от наглото коварство на доктор Нолан. Аз харесвах доктор Нолан, аз я обичах, бях й гласувала безрезервно доверието си, бях й разказала всичко и тя ми бе обещала честно, че ще ме предупреди отдалече, ако трябва да ми прилагат шокови процедури.

Разбира се, ако ми беше казала снощи, щях да лежа будна цяла нощ, обзета от страх и лоши мисли, но до призори щях да се поуспокоя и подготвя. Щях да мина по коридора между двете сестри, покрай Диди и Лубел, покрай мисис Савидж и Джоун с достойнство, като човек, който хладнокръвно отива на екзекуция.