Силвия Плат - Стъкленият похлупак

Затова накрая реших, че ако е толкова трудно да намериш темпераментен, интелигентен мъж, който да е все още девствен до двайсет и една годишната си възраст, мога и аз да забравя, че трябва да пазя своята девственост и да се омъжа за някой не толкова непорочен. А ако започне да трови живота ми, и аз бих могла да отровя неговия.

Когато бях на деветнайсет години, темата за девствеността ме занимаваше най-живо.

Вместо един свят, разделен на католици и протестанти, на републиканци и демократи, на бели и черни или дори на мъже и жени, аз разглеждах света като разделен на хора, които са спали с някого, и такива, които още не са, и това ми се струваше единствената значима разлика между двама души.

Въобразявах си, че някаква драматична промяна ще настъпи в живота ми в деня, когато прекрача разделящата граница.

Представях си, че това ще се равнява на вълнуващо пътешествие до Европа. Като се върна у дома и се вгледам в огледалото, сигурно ще открия малък бял алпийски връх, отразен в очите ми. А сега си мислех, че ако утре се огледам в огледалото, ще открия в очите си един Константин, не по-голям от кукла, който се усмихва.

И така, около час се изтягахме на неговата тераса в два стола с подвижни облегалки, грамофонът свиреше, плочите с балалайка бяха струпани помежду ни. Някакво бледо, млечно сияние се процеждаше от уличните светлини или от непълната луна, от автомобилите или от звездите - не знаех точно, но Константин само държеше ръката ми и не проявяваше желание да ме съблазни.

Попитах го даш е сгоден, или си има приятелка, като мислех, че може би това е причината, но той отговори, че няма, просто ми подсказа, че се държи настрана от подобни връзки.

Накрая ме завладя непреодолима дрямка от ароматното вино, което бях изпила.

- Иска ми се да вляза и да си легна - казах.

Вмъкнах се невъзмутимо в спалнята и се наведох да си изхлузя обувките. Чистото легло се изправи пред очите ми като спасителна лодка. Изтегнах се на него и затворих клепачи. После чух как Константин въздъхна и влезе от балкона. Една след друга обувките му хлопнаха на пода и той легна до мен.

Наблюдавах го тайно през кичура коса, който падаше от челото ми.

Лежеше по гръб, с ръце под главата, загледан в тавана. Белите колосани ръкави, навити до лактите, просветваха загадъчно в полумрака, а загорилото му лице изглеждаше почти черно. Струваше ми се, че той е най-красивият мъж, когото съм срещала.

Помислих си, че ако имам приятни, добре оформени черти, ако умея точно да разговарям за поли тика или ако съм известна писателка, Константин би проявил по-силен интерес към мен.

После се запитах дали веднага щом ме хареса, няма да изпадне в тривиалност и дали ако се влюби в мен, ще почна да му откривам недостатък след недостатък, както стана с Бъди Уилард и другите преди него.

Едно и също нещо се повтаря непрекъснато.

Ако зърна далеч пред себе си някой безупречен мъж, щом той се приближи, моментално откривам, че изобщо не е съвършен, както съм си мислела.

Това е една от причините да не искам въобще да се женя. Съвсем не желаех безгранична сигурност или пък да се превърна в място, откъдето се изстрелва стрелата. Исках разнообразие и вълнения, исках самата аз да се стрелкам в разни посоки като пъстроцветните огнени пръски от ракетите на Четвърти юли*.

Събудих се от ромона на дъжда.

Беше тъмно като в рог. След миг различих неясните очертания на непознат прозорец. От време на време лъч светлина се прокрадваше отнякъде, пресичаше стената като опипващ призрачен пръст и се изгубваше.

После чух нечие дихание до себе си.

Отначало помислих, че това е моето дишане, че лежа в мрака на своята хотелска стая, след като се отрових. Затаих дъх, но дишането продължи.

На леглото до мен светеше зелено око. Беше разделено на четири като компас. Бавно се протегнах и го закрих с ръка. Повдигнах го. Заедно с него се вдигна и ръка, тежка като на мъртвец, но топла от съня.

Часовникът на Константин показваше три.

Лежеше по риза, панталон и чорапи, точно както го бях оставила, преди да заспя, и когато очите ми свикнаха с тъмнината, различих бледите му клепачи, правилния нос и меките, добре изрязани устни, но те изглеждаха безплътни, сякаш откроили се върху мъгла. Надвесих се над него и дълго го изучавах. Никога досега не бях заспивала до мъж.

Опитах се да си представя какво би било, ако Константин е мой съпруг.

Това би означавало да ставам сутрин в седем, за да му приготвям бекон с яйца, препечени филийки и кафе, и след като отиде на работа, да се мотая из къщи по нощница и с ролки