Силвия Плат - Стъкленият похлупак

После Ерик ми разказа как бе спал с първото си момиче.

Посещавал училище в южните щати, което всестранно подготвяло момчета, кандидати за университета, и където съществувало неписаното правило: преди да завършиш, да познаеш жената. В библейския смисъл, поясни Ерик.

И така, една събота Ерик и неколцина негови съученици взели автобуса до близкия град и посетили прословут публичен дом. Проститутката на Ерик дори не се разсъблякла. Била дебела, на средна възраст, с боядисани червени коси, подозрително дебели устни, сивкава като на плъх кожа и отказала да угаси светлината, така че той я обладал под нацвъканата от мухи двайсет и пет ватова крушка. Цялата работа съвсем не била такава, както я описвали. Било толкова досадно, все едно че отиваш до тоалетната.

Възразих, че ако обичаш една жена, вероятно няма да е толкова досадно, но Ерик каза, че всичко се проваля от мисълта, че и тая жена е животно като останалите, затова, ако той обича някоя жена, никога не би легнал с нея. Би отишъл при курва, ако има нужда, но би държал любимата жена далеч от тая мръсна работа.

Мина ми през ума, че Ерик е подходящо момче за леглото, защото вече беше спал с момиче и за разлика от останалите момчета не беше циник или глупак, когато се говореше за секса. Но Ерик ми написа писмо, в което признаваше, че би могъл наистина да се влюби в мен, че макар да съм твърде интелигентна и цинична, имам все пак миловидно лице и удивително напомням по-голямата му сестра. Така разбрах, че всичко е безсмислено - бях типът жена, с която той никога нямаше да легне, и му писах, че за съжаление ще се омъжа за свое гадже от детинство.

Колкото повече мислех, толкова повече ме пленяваше идеята да бъда съблазнена от симултанен преводач в Ню Йорк Сити. Константин изглеждаше зрял и разумен във всяко отношение. Нямахме общи познати, пред които би се похвалил, както момчетата от колежа се фукаха пред съученици или съотборници

от бейзболния тим как са спали с момичета на задната седалка на колите си, И на всичкото отгоре - каква приятна ирония да спя с мъжа, на когото мисис Уилард ме е представила; по този начин, макар и непряко, тя излизаше виновница.

Когато Константин ме попита бих ли желала да отидем в апартамента му да послушаме плочи с балалайка, аз се усмихнах вътрешно. Майка ми винаги бе повтаряла: никога, при как- вито и да е обстоятелства, да не отивам в квартирата на момче, след като сме прекарали някъде вечерта заедно, защото поканата му означава едно-единствено нещо.

- Много обичам балалайка - отвърнах аз.

Стаята на Константин имаше балкон, който гледаше към реката, и чувахме сирените на влекачите в нощта. Бях развълнувана, разнежена и напълно сигурна в това, което се готвех да извърша.

Знаех, че може да стане някое бебе, но тази мисъл бе смътна и далечна, без въобще да ме тревожи. Не съществува стопроцентова сигурност да се избегне зачеването, се казваше в една статия, която майка ми бе изрязала от „Рийдърс Дайд- жест“ и ми бе изпратила в колежа. Статията бе от една омъжена юристка с деца и бе озаглавена „В защита на целомъдрието“.

Тя изтъкваше всички основания защо едно момиче не бива да спи с кой да е освен с мъжа си, и то след като се оженят.

Основният аргумент на статията бе този, че светът на мъжа е съвършено различен от света на жената и чувствата на мъжа са различни от чувствата на жената; единствено бракът може да събере в подходяща хармония двата свята и двата вида чувства. Майка ми казваше, че това са неща, които момичето узнава обикновено когато стане твърде късно, затова то трябва да се вслушва в съвета на хора с опит, като една омъжена жена например.

Тази юристка обясняваше, че най-евестните мъже искали да се запазят целомъдрени за съпругите си, а ако вече не са такива, държали те да въведат жена си в секса. Разбира се, опитват да убедят някое момиче да се люби с тях, като му обещават да се оженят за него, но веднъж отдаде ли им се, те губят всичкото си уважение към момичето, започват да му натякват, че щом е легнало с тях, то ще го направи с всеки друг мъж, и накрая го изоставят и опропастяват живота му.

Статията завършваше с думите „по-добре се запази, вместо да се разкайваш“, а освен това не е сигурно дати няма да цъфнеш с някое бебе, тогава вече загазваш с двата крака.

Единственото нещо обаче, което тази статия не вземаше предвид, бе как се чувства момичето.

Сигурно е хубаво да си непорочна и да се омъжиш за непорочен мъж, но как би се чувствала, ако внезапно след брака той признае, че съвсем не е целомъдрен, както стана с Бъди Уилард? Не можех да се примиря с мисълта, че жената трябва да живее само един целомъдрен живот, а мъжът да може да си води двойствен живот, един целомъдрен и един не.