Силвия Плат - Стъкленият похлупак

Единственото момче, с което всъщност разисквах въпроса за леглото, бе един намусен южняк от „Йейл“ с ястребов нос, който дойде веднъж в нашия колеж при приятелката си, но откри, че тя е забягнала предния ден с един таксиметров шофьор. Тъй като с момичето живеехме в един дом и аз бях останала единствената там точно оная вечер, на мен се падна задачата да го разтуша.

В местното кафене, прегърбени в изолирано сепаре на столчета с високи облегала, където стотици имена бяха издълбани върху дървото, ние пиехме чаша след чаша черно кафе и откровено разговаряхме за секса.

Това момче - казваше се Ерик - говореше, че се отвращава от начина, по който всички момичета от моя колеж стоят преди един часа - вечерния час - под светлините на верандите или в храстите на открито и лудо се целуват така, че всеки, който минава, да може да ги види. Един милион години еволюция, казваше Ерик, и какво сме всъщност? Животни.

После Ерик ми разказа как бе спал с първото си момиче.

Посещавал училище в южните щати, което всестранно подготвяло момчета, кандидати за университета, и където съществувало неписаното правило: преди да завършиш, да познаеш жената. В библейския смисъл, поясни Ерик.

И така, една събота Ерик и неколцина негови съученици взели автобуса до близкия град и посетили прословут публичен дом. Проститутката на Ерик дори не се разсъблякла. Била дебела, на средна възраст, с боядисани червени коси, подозрително дебели устни, сивкава като на плъх кожа и отказала да угаси светлината, така че той я обладал под нацвъканата от мухи двайсет и пет ватова крушка. Цялата работа съвсем не била такава, както я описвали. Било толкова досадно, все едно че отиваш до тоалетната.

Възразих, че ако обичаш една жена, вероятно няма да е толкова досадно, но Ерик каза, че всичко се проваля от мисълта, че и тая жена е животно като останалите, затова, ако той обича някоя жена, никога не би легнал с нея. Би отишъл при курва, ако има нужда, но би държал любимата жена далеч от тая мръсна работа.

Мина ми през ума, че Ерик е подходящо момче за леглото, защото вече беше спал с момиче и за разлика от останалите момчета не беше циник или глупак, когато се говореше за секса. Но Ерик ми написа писмо, в което признаваше, че би могъл наистина да се влюби в мен, че макар да съм твърде интелигентна и цинична, имам все пак миловидно лице и удивително напомням по-голямата му сестра. Така разбрах, че всичко е безсмислено - бях типът жена, с която той никога нямаше да легне, и му писах, че за съжаление ще се омъжа за свое гадже от детинство.

Колкото повече мислех, толкова повече ме пленяваше идеята да бъда съблазнена от симултанен преводач в Ню Йорк Сити. Константин изглеждаше зрял и разумен във всяко отношение. Нямахме общи познати, пред които би се похвалил, както момчетата от колежа се фукаха пред съученици или съотборници

Не знам какво ядох, но се почувствах неизмеримо по-добре след първата хапка. Изведнъж ми хрумна, че моите видения за смокиновото дърво и всички едри смокини, които увяхват и падат в краката ми, са породени от абсолютно празния ми, гладен стомах.

Константин пълнеше чашите ни с ароматно гръцко вино, което лъхаше на борова кора, и изведнъж се усетих как му разказвам, че ще науча немски и ще замина за Европа да стана военна кореспондентка като Мати Хигинс.

Чувствах се така приятно отпусната, докато дойде време за киселото мляко и ягодовото желе, че реших да позволя на Константин да ме прелъсти.

Откакто Бъди Уилард ми разказа за неговата келнерка, непрекъснато си мислех, че трябва и аз да преспя с някого. Не ставаше дума да легна с Бъди, разбира се, защото той винаги щеше да е с един човек пред мен, затова трябваше да избера някой друг.

Единственото момче, с което всъщност разисквах въпроса за леглото, бе един намусен южняк от „Йейл“ с ястребов нос, който дойде веднъж в нашия колеж при приятелката си, но откри, че тя е забягнала предния ден с един таксиметров шофьор. Тъй като с момичето живеехме в един дом и аз бях останала единствената там точно оная вечер, на мен се падна задачата да го разтуша.

В местното кафене, прегърбени в изолирано сепаре на столчета с високи облегала, където стотици имена бяха издълбани върху дървото, ние пиехме чаша след чаша черно кафе и откровено разговаряхме за секса.

Това момче казваше се Ерик - говореше, че се отвращава от начина, по който всички момичета от моя колеж стоят преди един часа - вечерния час - под светлините на верандите или в храстите на открито и лудо се целуват така, че всеки, който минава, да може да ги види. Един милион години еволюция, казваше Ерик, и какво сме всъщност? Животни.