Силвия Плат - Стъкленият похлупак

- Ами да, имал съм - накрая промълви Бъди.

Едва не се строполих. Още от първата нощ, когато Бъди Уилард ме целуна и изказа предположение, че излизам с много момчета, ме накара да се почувствам по-сексуалната и по- опишата от двама ни и да повярвам, че за всички прегръдки, целувки и ласки аз го предразполагам; че те му идват от небето, не може да им устои.

Чак сега разбрах, че през всичкото време той се е преструвал.

- Разкажи ми. - Продължавах бавно да реша косите си, усещах как зъбите на гребена се забиват в бузата ми при всяко движение. Коя беше?

На Бъди сякаш му олекна, задето не се разгневих. Сякаш и за него бе облекчение да разкаже някому как е бил прелъстен.

Разбира се, Бъди е бил прелъстен, той не е започнал пръв, вината наистина не била негова. Прелъстителката била оная сервитьорка в хотела, където той работил като помощник-келнер миналото лято в Кейп Код. Бъди забелязал, че тя го следи с особен поглед, че си тика гърдите в него при суетенето в кухнята, и най-накрая се решил да я попита защо се държи така, а тя го изгледала право в очите и отвърнала: „Искам те.“

„Гарниран е магданоз ли?“ - изсмял се невинно Бъди.

„Не - казала тя, - някоя нощ.“

И така Бъди изгубил своята чистота и девственост.

Отначало си помислих, че е спал с нея само един-единствен път, но когато го запитах колко пъти просто за да се уверя, той отвърна, че не си спомня точно, но по няколко пъти седмично през цялото лято. Умножих три по десет и се получи трийсет, което надхвърляше всякакви граници.

След този разговор нещо в мен изстина.

Като се върнах в колежа, започнах да разпитвам по- големите момичета как биха постъпили, ако случайно тяхното момче признае точно в разцвета на дружбата им, че е спало трийсет пъти с някаква разпасана келнерка. Но момичетата ми казаха, че повечето момчета са такива и не можеш в нищо да ги обвиниш, ако не сте много здраво свързани или сгодени.

Всъщност не ме смущаваше толкова фактът, че Бъди е спал с някаква си. Толкова бях чела как на разни хора им се случва да преспят тук-таме с някого и ако беше друго момче, бих го разпитвала за любопитни подробности, а може би и аз после ще изляза и ще спя с някого ей така, за да сме квит и повече да не мисля за случая.

Това, което не можех да понеса, бе играта на Бъди, че аз съм сексуалната, а той невинният, докато през цялото време си е имал любовна връзка с разтурената келнерка и сигурно ми се е смял в лицето.

- Какво мисли майка ти за тая келнерка? - попитах Бъди през оня уикенд.

Бъди бе удивително близък с майка си. Непрестанно цитираше нейни изказвания за връзките между мъжа и жената, а аз знаех със сигурност, че мисис Уилард е истински фанатик по отношение на девствеността на момчето и на момичето. Когато за първи път ме покани у тях на вечеря, тя ме изгледа със странен, остър и изпитателен поглед и разбрах, че се опитва да отгатне дали съм девствена или не.

Както предполагах, въпросът ми смути Бъди.

Мама ме е разпитвала за Гладис призна той.

Добре де, и ти какво й каза?

Казах й, че Гладис е свободно, бяло момиче на двайсет и една години.

Знаех, че Бъди никога не би говорил на майка си така грубо, ако ставаше дума за мен. Често ми повтаряше нейните думи: „Един мъж се нуждае от партньорка, а една жена - от безкрайна сигурност“, или пък: „Мъжът е като стрела, насочена в бъдещето, а жената е мястото, откъдето тази стрела се изстрелва“, докато накрая тия приказки ми дотегнаха.

Винаги когато се мъчех да споря, Бъди изтъкваше, че майка му все още изпитвала удоволствие от баща му, и нима това не е чудесно за хора на тяхната възраст, което означаваше, че тя знае кое колко струва.

И така, тъкмо бях решила да скъсам с Бъди Уилард завинаги не защото беше спал с оная келнерка, а зашото нямаше куража и доблестта да го заяви открито и да го представи като част от характера си, телефонът иззвъня и някой извика с напевен многозначителен глас:

- За теб е, Естър; от Бостън.

Сигурна бях, че е грешка, защото единственият човек, когото познавах в Бостън, беше Бъди, а той никога не ми звънеше междуградски - струваше много по-скъпо от писмата. Веднъж, когато искал да ми съобщи нещо, обиколил всичките си състу- денти в медицинския институт да пита дали някой няма случайно да пътува до моя колеж същия уикенд. Накрая открил такова момче, дал му бележка до мен, която получих още същия ден. Така не плати дори за марка.

Но все пак беше Бъди. Каза ми, че при есенния рентгенов преглед се установило, че е хванал туберкулоза, и заминава на разноски, поемани за туберкулозни студенти медици, в санаториум в Адирондакските планини. После добави, че не съм му писала от оная последна среща, и се надява, че нищо не се е променило помежду ни; бих ли му писала поне веднъж седмично и бих ли го посетила в санаториума през коледната ваканция?