Силвия Плат - Стъкленият похлупак

Струва ми се, че някой каза:

- Момченце е, мисис Томолило. - Но жената нито отвърна, пито повдигна глава.

- Е, как ти се стори? - запита Бъди, докато прекосявахме зеления четириъгълен вътрешен двор на път за неговата стая.

- Чудесно! - отвърнах. - Готова съм всеки ден да гледам нещо подобно.

Нямах настроение да го питам има ли и други начини за раждане. Най-важното за мен бе да видя как бебето излиза от майката и я прави сигурна, че е нейно Мислех си, че дори ако трябва да се изтърпи цялата тая болка, майката би могла да я понесе и будна, с отворени очи.

Винаги съм си представяла как се надигам на лакти на родилната маса, след като всичко е свършило - мъртвешки бледа, разбира се, от цялото това мъчение и без грим, - но усмихната и сияйна, с коси, разпилени до кръста, и как протягам ръце към своята първа сгърчена рожба и повтарям името й, каквото и да е то.

- Защо беше цялото посипано с брашно? - попитах, за да поддържам разговора, и Бъди ми обясни за восъкообразното вещество, което предпазва кожата на бебето.

Когато влязохме в стаята му, която страшно наподобяваше монашеска килия, с голи стени, гол под, голо легло и бюро. отрупано с „Анатомия“ на Грей и разни други отегчителни книги, Бъди запали свещ и отвори бутилка „Дюбоне“. После легнахме един до друг на кревата, Бъди отпиваше от виното си, а аз четях на глас „Някъде, където никога не съм пътувала“ и други стихове от книжката, която си бях донесла.

Бъди каза, че сигурно трябва да има нещо привлекателно в поезията, щом момиче като мен посвещава всичкото си време на стихове, затова винаги когато се срещнехме, му четях по някое стихотворение и му обяснявах какво намирам в него. Това бе идея на Бъди. Той така организираше уикендите, че по никакъв начин да не си пилеем свободното време. Бащата на Бъди беше учител, а, струва ми се, и от Бъди можеше да стане учител, той винаги се опитваше да обяснява разни неща и да ми пълни главата с познания.

Като прочетох едно стихотворение. Бъди изведнъж каза:

- Естър, виждала ли си някога мъж?

Начинът, по който ме запита, ми подсказа, че няма предвид определен мъж или мъж въобще, а гол мъж.

- Не - отвърнах, - само статуи.

- А мислиш ли, че би искала да ме видиш?

Не знаех какво да отговоря. Напоследък твърде често майка ми и баба ми подмятаха какво свястно момче е Бъди Уилард, от толкова добро и почтено семейство, как всички в църквата го дават за пример - толкова внимателен към родителите си и възрастните; и в добавка към това атлетичен, красив и интелигентен.

Непрекъснато слушах колко добър и чист е Бъди, как тъкмо за момче като него едно момиче трябва да се пази добро и чисто. Така че не допусках нищо нередно в това, което Бъди е решил да направи.

- Ами добре, защо да не искам - казах аз.

Гледах го как сваля ципа на панталоните и ги събува, как ги оставя върху един стол, после свали гащите си, които бяха от някаква найлонова мрежеста материя.

- Държат прохладно - обясни той - и майка ми казва, че лесно се перат.

И после застана пред мен, а аз продължавах да го разглеждам. Това, което видях, ми заприлича на пуешка шийка и пуеш- ки воденички. Разочаровах се.

А Бъди като че ли се обиди, задето не казах нито дума.

- Мисля, че трябва да свикнеш да ме виждаш така - каза той. - Сега нека аз да те видя.

При мисълта да се съблека пред Бъди изпитах същото досадно чувство, сякаш се събличах за снимка на Стойката си в колежа, за която трябва да застанеш съвършено гола пред камерата със съзнанието, че снимката ти - чисто гола, анфас и профил - ще влезе в картотеките на гимнастическия салон с обозначение „А“, „В“, „С“ или „I)“ в зависимост от това колко е изправен гръбнакът ти.

- О, хайде друг път - отговорих.

- Както искаш. - И Бъди отново се облече.

После се целунахме и прегърнахме и се почувствах по- добре. Изпих си чашата „Дюбоне“, седнах с кръстосани крака в края на леглото и поисках гребен. Започнах да реша косите си над лицето, за да не може Бъди да го види. Съвсем ненадейно го запитах:

- Ти имал ли си връзка с друго момиче досега, Бъди?

Не знам кое ме накара да попитам, но думите просто сами изскокнаха от устата ми. Нито за минута не бях си помисляла, че Бъди може да е имал нещо общо с друго момиче. Очаквах, че ще ми отговори: „Не, пазя се за деня, в който ще се оженя за някое чисто и девствено момиче като теб.“

Но Бъди не каза нищо подобно, само се изчерви.

- Кажи де!

- Какво разбираш под „връзка“? - попита той е кух глас.

- Ти знаеш: спал ли си досега с някое момиче? - Аз продължавах ритмично да реша косата върху лицето си, усещах на- електризираните косми как полепват по пламналите ми бузи и ми се искаше да изкрещя: „Стой, не ми казвай, не ми казвай нищо!“ Но се сдържах, останах безмълвна.