Сюзън Филипс - Мис Каприз

Отдалечи мислите си от бившия си живот и се върна в настоящето - графичния дизайн, разтворен върху бюрото. Както обикновено, почувства пристъп на задоволство от добре свършената работа. Опитното й око одобряваше дизайна на бутилката на „Дързък“, сълзата от замръзнало стъкло, върху която имаше капачка във формата на вълна в морскосиньо. Флаконът на парфюма щеше да е елегантно опакован в блестяща синя кутия с цикламените букви на слогана, който тя беше измислила - „ДЪРЗЪК! Само за свободни души“. Удивителната след името на продукта беше нейна идея, която й харесваше особено много. И все пак, въпреки успеха на опаковката и слогана, духът на кампанията липсваше, защото Наоми не можеше да изпълни една проста задача: не беше в състояние да намери дръзкото момиче.

Интеркомът иззвъня и секретарката й напомни, че има среща с Хари Р. Роденбо, старши вицепрезидент и член на борда на БС&Р. Господин Роденбо изрично бе поискал да донесе графичния дизайн на „Дързък“. Наоми изстена наум. Като един от двамата творчески директори на компанията, тя се занимаваше с парфюмите и козметиката от години и никога не бе имала толкова неприятности. Защо Хари Роденбо трябваше да изпитва такава слабост към проекта на „Дързък“? Хари, който отчаяно искаше още една награда „Клио“, преди да се пенсионира, настояваше за ново лице, което да представя новия продукт. Модел, който е вълнуващ, но не е познат на читателите на модните списания.

- Искам личност, Наоми, а не поредното лице от конвейера - беше й казал, когато я извика на своя персийски килим предната седмица. - Искам дългостеблена американска роза с няколко бодли по нея. Тази кампания е за американската жена със свободен дух и ако не можеш да намериш нещо по-близо до целта ни от всички тези преизползвани детски лица, които ми пробутваш през последните три седмици, не виждам как ще се справиш с позицията на вицепрезидент.

Лукавото му старо копеле.

Наоми събра книжата си по същия начин, както правеше всичко - с бързи, концентрирани движения. Утре щеше да започне да се обажда на всички театрални агенции и да търси актриса вместо модел. И по-печени шовинисти от Хари Р. Роденбо се бяха опитвали да я смачкат, но досега никой не беше успявал.

Наоми мина край бюрото на секретарката си, спря, за да вземе току-що пристигнала пратка, и бутна едно списание на пода.

- Ще го вдигна - каза секретарката и се протегна.

Но Наоми вече го беше вдигнала, а критичното й око бе привлечено от серия импровизирани фотографии на страницата, която се беше отворила. Почувства как косъмчетата на тила й настръхват - инстинктивна реакция, която й казваше по-ясно от всяка фокус група, че е открила нещо значимо. Нейното дръзко момиче! Профил, анфас, три четвърти - всяка снимка беше по-добра от предишната. Беше намерила своята американска красавица на пода в кабинета на секретарката си.

Погледна заглавието. Момичето не беше професионален модел, но това не беше непременно проблем. Отгърна на предната корица и се намръщи.

- Това списание е отпреди шест месеца.

- Разчиствах чекмеджето си и...

- Няма значение. - Нанси отгърна отново на снимката и посочи с показалец страницата. - Звънни тук и там, докато съм в среща и виж дали можеш да я намериш. Не установявай контакт, просто разбери откъде е.

Но когато Наоми се върна от срещата си с Хари Роденбо, установи, че секретарката й не е успяла да открие нищо.

- Тя, изглежда, е изчезнала, госпожо Танака. Никой не знае къде е в момента.

- Ще я намерим - каза Наоми. Колелата в ума й вече се въртяха, докато прехвърляше списъка с контактите си. Погледна ролекса си и изчисли часовата разлика. После сграбчи списанието и се отправи към кабинета си. Докато набираше номера, погледна надолу към снимките. - Ще те намеря - каза на красивата жена от страницата. - Ще те намеря и когато приключа с теб, животът ти няма да е същият.

Разногледата котка последва Франческа към мотела. Имаше мръсносива козина с плешиви петна около костеливите плешки от някакъв отдавнашен бой. Муцуната й беше сплескана отстрани, а едно от очите й беше обезобразено, така че се виждаше само млечнобялото. В добавка към този непривлекателен вид, липсваше и връхчето на едното ухо. На Франческа й се щеше животното да си беше намерило друг, когото да следва по пътя, и забърза крачка, докато се връщаше към паркинга. Неумолимата грозота на котката я притесняваше. Изпитваше необяснимо желание да не се доближава край нещо толкова грозно, мислеше, че част от грозотата му може да се полепи по нея, че хората ще я съдят според компанията й.