Сюзън Филипс - Мис Каприз

- Махай се! - изкомандва тя.

Животното й хвърли зъл поглед, но не промени курса си. Франческа въздъхна. С този късмет напоследък какво очакваше?

Беше проспала първия си следобед и нощ в Лейк Чарлс и едва усети, че Дали влиза в стаята и вдига шум, а после отново го прави, когато излиза на сутринта. По времето, когато се събуди напълно, го нямаше от няколко часа. Почти припаднала от глад, тя се изкъпа набързо и използва без задръжки тоалетните принадлежности на Дали. После взе петте долара, които й беше оставил за храна, и докато се взираше в банкнотата, взе едно от най-трудните решения в живота си.

Сега държеше в ръка малък хартиен плик, който съдържаше два чифта евтини гащички, евтина спирала за мигли, най-малката опаковка лакочистител, която откри, и пакетче пили за нокти. С няколкото цента, които й останаха, си купи единствената храна, която можеше да си позволи, десерт „Милки Уей“. Усещаше със задоволство тежестта му на дъното на плика. Искаше истинска храна, петел, див ориз, куп салата с дресинг със синьо сирене, резен трюфелова торта, но имаше нужда и от бикини, спирала и спасение от позорните си нокти. Докато извървяваше километър и половина на отиване и на връщане по магистралата, си мислеше за всички пари, които бе пропиляла през годините. Стодоларови обувки, хилядадоларови рокли - парите изтичаха през пръстите й като карти от ръката на магьосник. На цената на един обикновен копринен шал можеше да се нахрани като царица.

Тъй като Франческа не разполагаше с пари колкото за един шал, реши да се наслади изцяло на кулинарното си преживяване, колкото и скромно да беше. Край мотела растеше сенчесто дърво, под което бе поставен ръждясал градински стол. Щеше да седне на него, да се наслади на топлината на следобеда и да изяде шоколадовия десерт хапка по хапка, като вкуси докрай всяка, за да продължи удоволствието по-дълго. Но първо щеше да се отърве от котката.

- Къш! - изсъска й тя, като тропна с крак по асфалта. Котката наклони деформираната си глава към нея и не помръдна. - Махай се, проклет звяр, намери си друг да го тормозиш. - Когато животното не помръдна, Франческа изсумтя с отвращение и тръгна към стола. Котката я последва. Франческа я игнорира, отказвайки да позволи на това грозно животно да съсипе удоволствието й от първата храна, която щеше да хапне от събота вечерта.

Изрита сандалите си и охлади петите си в тревата, докато ровеше в пакета за десерта. Беше ценен колкото кюлче злато. Внимателно го разопакова и наслюнчи пръста си, за да обере няколкото шоколадови стърготини, които паднаха върху джинсите й. Амброзия... Плъзна ъгълчето на десерта в устата си, заби зъби през шоколадовата обвивка в нугата и отхапа. Докато дъвчеше, знаеше, че никога през живота си не е вкусвала нещо толкова великолепно. Трябваше да се насили да отхапе отново бавно, вместо да натъпче всичко в устата си.

Котката издаде дълбок, дрезгав звук, за който Франческа реши, че е някакво извратено мяучене.

Загледа се в животното, застанало до дънера на дървото, което я гледаше със здравото си око.

- Забрави, звяр. Аз повече се нуждая от храна. - Тя отхапа отново. - Не съм любител на животните, така че няма защо да ме гледаш по този начин. Не обичам нищо, което има лапи и не знае как да пуска водата в тоалетната.

Животното не помръдна. Франческа огледа очертаните му ребра и проскубаната козина. Дали само си въобразяваше, или наистина виждаше някакво тъжно примирение в това кривогледо лице? Отхапа още една малка хапка. Шоколадът вече не беше чак толкова вкусен. Ако само не знаеше колко са ужасни пристъпите на глад.

- Адско проклятие! - Тя откъсна парче от края на десерта, начупи го на малки късчета и ги подреди върху опаковката. Постави ги на земята и се загледа в котката. - Надявам се, че си доволна, нещастна котко.

Котката се приближи до стола, наведе обезобразената си глава към шоколада и изяде всяко парченце, все едно й правеше услуга.

Дали се върна от игрището към седем вечерта. По това време тя вече беше оправила маникюра си, беше преброила тухлите в стената на стаята и четеше „Битие“. Когато той се появи на вратата, толкова отчаяно копнееше за човешка компания, че скочи от стола си и едва в последния момент успя да се въздържи да не се хвърли към него.

- Там отвън стои най-грозната котка, която съм виждал през живота си - каза Дали, като хвърли ключовете си на тоалетката. - Мамка му, мразя котки. Единствените животни на света, които не мога да понасям, са котките. - Тъй като точно в този момент Франческа също не беше много добре настроена към този вид, не започна да спори. - Ето - каза Дали и хвърли един пакет към нея. - Донесох ти вечеря.