Сюзън Филипс - Мис Каприз

Гласът от другата страна на линията стана саркастичен.

- Искаш ли да ти дам малко телефонни номера, Наоми? Сигурен съм, че хората във „Вилхелмина“ ще ти свършат чудесна работа.

На хората от „Вилхелмина“ им беше писнало от Наоми, но тя нямаше намерение да споделя точно тази информация с жената на телефона. Прокара безцеремонно и нетърпеливо пръсти през тъмната си коса, която бе подстригана късо и гладко като на момче от известен нюйоркски фризьор, надъхан да предефинира думата „шикозен“.

- Просто продължавайте да търсите. - Тя захвърли последния брой на „Рекламна епоха“ през бюрото си. - И следващия път се опитайте да намерите някоя с индивидуалност.

Докато поставяше слушалката на мястото й, Трето Авеню - осем етажа под нейния ъглов офис във фирмата „Блейкмор, Стърн и Роденбау“ - се огласи от сирени, но Наоми не им обърна никакво внимание. Цял живот търпеше шумовете на Ню Йорк и не беше чувала съзнателно звука на сирена от миналата зима, когато двамата гей членове на нюйоркския градски балет, които живееха в апартамента над нея, не бяха запалили фондюто си близо до завесите. Тогавашният съпруг на Наоми, брилянтен японски биохимик, на име Тони Танака, абсолютно нелогично обвини нея за инцидента и отказа да й проговори до края на уикенда. Скоро след това тя се разведе с него - не заради реакцията му на огъня, а защото да живее с мъж, който не споделя дори най-елементарните си чувства, беше станало твърде болезнено за богатото еврейско момиче от Ъпър Ийст Сайд в Манхатън, което през незабравимата

пролет на 1968 година бе подпомогнало превземането на деканския кабинет на Колумбийския университет в Ню Йорк и го беше окупирало в името на Движението.

Наоми подръпна сребристочерната перлена огърлица, която допълваше сивия костюм от каша и копринената блуза - дрехи, които би презирала в онези яростни дни на свити юмруци с Хюи и Рени, и Аби, когато страстта й беше фокусирана върху анархията, а не върху пазарните дялове. През последните няколко седмици, докато се появяваха вестникарските репортажи за последното антиядрено приключение на брат й Джери, в ума й продължаваха да потрепват далечни спомени от онова време и тя откри, че изпитва носталгия по някогашното момиче, по малката сестра, която се опитваше толкова усилено да спечели уважението на големия си брат, че бе изтърпяла седящи стачки, лежащи стачки, секс стачки и дори трийсетдневна присъда.

Докато двайсет и четири годишният й по-голям брат разпалваше революция от стъпалата на Спрол Хол в „Бъркли“, Наоми беше първокурсничка в „Колумбия“ на повече от три хиляди километра от него. Тя беше радостта и гордостта на родителите им - красива, популярна и добра студентка - тяхната утешителна награда заради създаването на „другия“, сина, чиито странности ги бяха опозорили и чието име не трябваше да се споменава. Първоначално Наоми потъна в ученето, странеше от радикалните студенти в „Колумбия“. Но после Джери пристигна в кампуса и я хипнотизира заедно с останалите.

Тя винаги бе обожавала брат си, но през онзи зимен ден, когато го наблюдаваше, застанал като млад воин със сини джинси на върха на стъпалата, опитващ се да промени света с пламенната си реч, чувството беше още по-силно. Изучаваше волевите му семитски черти, обградени от голям ореол къдрава черна коса, и не можеше да повярва, че те двамата са излезли от една и съща утроба. Джери имаше пълни устни и изсечен нос, недокоснат от пластичния хирург, който беше оформил нейния. Всичко в него беше свръх, а тя самата се чувстваше просто обикновена. Повдигнал силните си ръце над главата, той размахваше юмруци във въздуха и отхвърляше глава, а зъбите му проблясваха като бели звезди на маслинената кожа. Наоми никога не беше виждала нещо по-чудесно в живота си

от своя брат, увещаващ през този ден тълпите да се разбунтуват в „Колумбия“.

Преди края на годината тя стана част от военизираната студентска група в университета, действие, коего най-накрая й спечели одобрението на брат й, но доведе и до болезнено отчуждаване от родителите й. Илюзиите й бавно бяха разбити през следващите няколко години, когато стана жертва на необуздания мъжки шовинизъм на Движението, на неорганизираността му и на параноята. До третата си година в университета тя вече беше прекъснала връзки с лидерите му и Джери никога не й го прости. През изминалите две години те се видяха само веднъж и през цялото време спориха. Сега тя прекарваше дните си в молитви Джери да не стори нещо толкова непоправимо ужасно и всички в агенцията да разберат, че й е брат. Някак си не можеше да си представи, че консервативните собственици на „Блейкмор, Стърн и Роденбау“ ще назначат сестрата на всепризнат радикал за първия вицепрезидент от женски пол.