Сюзън Филипс - Мис Каприз

Тя нададе тих вик, грабна пакета и го разкъса.

- Хамбургер! О, боже... пържени картофки, великолепно! Обожавам те - Тя извади картофките и незабавно набута два в устата си.

- Боже, Франси, не е нужно да се правиш, че умираш от глад. Оставих ти пари за обяд.

Той взе чисти дрехи от куфара си и изчезна в банята за душ. Докато се върне, облечен в обичайната си униформа от джинси и тениска, тя беше задоволила глада си, но не и нуждата си от компания. С тревога видя, че той се приготвя да излезе отново.

- Пак ли излизаш?

Дали седна в крайчеца на леглото и издърпа ботушите си.

- Двамата със Скийт имаме среща с мъж, на име Пърл.

- По това време на нощта?

Той се подсмихна

- Господин Пърл има доста гъвкаво приемно време.

Франческа имаше чувството, че изпуска нещо, но не можеше да си представи какво. Отмести останките от храната и скочи на крака.

- Мога ли да Лойда с теб, Дали? Ще стоя в колата, докато свършите със срещата си.

- Не мисля, Франси. Този вид срещи понякога продължават до малките часове.

- Нямам нищо против. Наистина, нямам. - Тя се мразеше заради това, че настоява, но не смяташе, че ще може да издържи затворена в стаята, без човек, е който да поговори.

- Съжалявам, Мис Каприз. - Той тикна портфейла си в задния си джоб.

- Не ме наричай така! Мразя, когато го правиш! - Той повдигна една вежда към нея и тя бързо смени темата. - Разкажи ми за турнира. Как мина?

- Днес само се упражнявахме. Про-Ам е в сряда, но истинският турнир е чак в четвъртък. Има ли някакъв напредък в опитите ти да се свържеш е Ники?

Тя поклати глава, без особено желание да говори по темата.

- Колко ще спечелиш, ако победиш в турнира?

Той взе шапката си и я постави на главата си и американският флаг се облещи насреща й.

- Само около десет хиляди. Това не е някакъв особен турнир, но членовете му са ми приятели, така че играя в него всяка година.

Сумата, която само преди година щеше да й се стори нищожна, сега й изглеждаше като цяло състояние.

- Но това е чудесно. Десет хиляди долара! Трябва да спечелиш, Дали.

Той я погледна с необичайно безизразно лице.

- И защо?

- Ами за да получиш парите, разбира се.

Той сви рамене.

- Докато ривиерата е в движение, не ми пука за парите, Франси.

- Това е нелепо. На всеки му пука за пари.

- На мен не. - Той излезе през вратата и после почти незабавно се появи отново. - Защо има опаковка от хамбургер навън, Франси? Нали не храниш тази грозна котка?

- Не ставай смешен. Ненавиждам котките.

- Е, това е първото смислено нещо, което си казала, откакто те срещнах. - Той й кимна одобрително и затвори вратата. Тя ритна стола пред бюрото с върха на сандалите си и отново започна да брои тухлите.

- Пърл е бира! - извика пет вечери по-късно, когато Дали се върна призори от полуфиналите на турнира. Размаха му една блестяща реклама от списание в лицето. - През всичките нощи, когато ме оставяше сама в тази забравена от бога стая с нищо освен телевизора за компания, си ходил да пиеш бира в някой долнопробен бар.

Скийт остави стиковете на Дали в ъгъла.

- Не е зле да ставаш по-рано, ако искаш да заблудиш госпожица Фран-чес-ка. И не бива да държиш тези стари списания наоколо, Дали.

Дали сви рамене и разтърка един схванат мускул на лявата си ръка.

- Кой би предположил, че тя може да чете?

Скийт се изкиска и излезе. Коментарът на Дали предизвика пристъп на болка у Франческа. Връхлетяха я неудобни спомени за нелюбезни коментари, които тя самата беше правила, коментари, които някога изглеждаха остроумни, но сега бяха просто жестоки.

- Смяташ, че съм ужасно смешна, нали? - каза тя тихо. -Харесва ти да правиш шеги, които не разбирам, и коментари, които не схващам. Дори не си даваш труд да ми се подиграваш зад гърба, присмиваш ми се в лицето.

Дали разкопча ризата си.

- Боже, Франси, не преувеличавай толкова.

Тя се отпусна на ръба на леглото. Дали не беше погледнал към нея нито веднъж, откакто беше влязъл в стаята, дори когато й говореше. Франческа бе станала невидима за него, безполова и невидима. Страховете й, че Дали ще очаква от нея да спят заедно в замяна на това, че споделят стаята, сега й изглеждаха нелепи. Той изобщо не беше привлечен от нея. Дори не я харесваше. Докато сваляше ризата си, тя гледаше гърдите му, покрити с косъмчета и с добре оформени мускули. Облакът на депресията, който я преследваше от дни, сега се спусна още по-ниско.

Той съблече ризата си и я хвърли на леглото.

- Виж, Франси, няма да харесаш заведенията, които двамата със Скийт посещаваме. Масите нямат покривки, храната е само пържена.