Сюзън Филипс - Мис Каприз

Тя си спомни за „Блу Чокто“ и осъзна, че вероятно е прав. После погледна към включения телевизор, по който за втори път днес излъчваха нещо, наречено „Мечта за Джини“.

- Не ме е грижа, Дали. Обичам пържени храни, а покривките вече не са на мода. Миналата година майка ми организира парти за Нуреев и използвахме подложки за маса.

- Обзалагам се, че не са били с картата на Луизиана.

- Мисля, че липсваше в мострите на „Порто“ 16, измежду които можеше да избира.

Той въздъхна и почеса гърдите си. Защо не гледаше към нея? Тя се изправи.

- Това беше шега, Дали. Аз също мога да се шегувам.

- Не се обиждай, Франси, но шегите ти не са много смешни.

- За мен са. За приятелите ми също.

- Така ли? Е, това е друго нещо. Имаме различен вкус за приятели и знам, че ти не би харесала тези, с които пия заедно. Неколцина от тях са голф играчи, някои са местни, и повечето дори не говорят правилен английски. Не са твоят тип хора.

- Ако трябва да съм напълно откровена - каза Франческа, взирайки се в телевизионния екран, - всеки, който не живее в контейнер за боклук, е мой тип човек.

Дали се усмихна и изчезна в банята, за да си вземе душ. Десет минути по-късно вратата се отвори и той нахлу в спалнята с хавлия, увита около кръста, и почервеняло лице.

- Защо четката ми за зъби е мокра? - изрева той и тикна обезчестения предмет в лицето й.

Желанието й се беше изпълнило. Сега той я гледаше, взираше се право в нея и това изобщо не й харесваше. Франческа отстъпи назад и прехапа устни с изражение, което се надяваше да изглежда очарователно виновно.

- Опасявам се, че се наложи да я взема назаем.

- Да я вземеш назаем?! Това е най-отвратителното нещо, което съм чувал.

- Да, ами виж, аз изгубих своята и...

- Я взе назаем! - Франческа отстъпи още една крачка, когато видя, че той набира пара. - Тук не става дума за чаша захар, сестро! Говорим за шибаната ми четка за зъби, най-личното притежание на един човек!

- Всеки път я дезинфектирам - обясни тя.

- Дезинфектираш я - повтори зловещо той. - Това означава ли, че не става въпрос за еднократно ползване? Намекваш, че става дума за продължителна употреба?

- Всъщност не е продължителна. Искам да кажа, ние се познаваме едва от няколко дни.

Той хвърли четката за зъби по нея и я удари по ръката.

- Вземи я! Задръж шибаната четка! Пренебрегвах факта, че се навличаш в дрехите ми, че ми прецака бръснарското ножче, че не слагаш капачката на дезодоранта ми! Затварях си очите за бъркотията, която създаваш в стаята, но проклет да съм, ако пренебрегна това.

Осъзна, че Дали й е истински ядосан и че несъзнателно е прекрачила някаква невидима граница. Поради причина, която не разбираше, историята с четката за зъби беше достатъчно важна за него, че да реши да повдигне въпроса. Усети да я залива пристъп на паника. Беше го притиснала твърде много и сега той щеше да я изрита. В следващите няколко секунди щеше да вдигне ръка, да посочи с пръст към вратата и да й каже завинаги да се махне от живота му.

Тя бързо се приближи до него.

- Дали, съжалявам. Наистина. - Той я изгледа с каменно изражение. Франческа повдигна ръце и ги положи леко на гърдите му с разперени пръсти. Късите й нелакирани нокти бяха леко жълти от годините, в които ги беше покривала с лак. Изви глава нагоре и го погледна право в очите. - Не ми се ядосвай. -Премести тежестта си по-близо, така че краката й се притиснаха към неговите, и после приближи глава към гърдите му и положи брадичката си върху голата му кожа. Никой мъж не можеше да й устои. Не напълно. Не и когато си беше наумила нещо. Просто още не си го бе наумила, това е всичко. Клоуи не я ли беше възпитавала от самото й раждане как да очарова мъжете?

- Какво правиш? - попита той.

Франческа не му отговори, просто се облегна на него, нежна и покорна като спящо котенце. Дали миришеше на чисто и на сапун и тя вдъхна дълбоко аромата. Нямаше да я изгони. Нямаше да му го позволи. Ако го направеше, не й оставаше нищо и никой друг. Щеше да изчезне. Точно сега Дали Бодин беше единственото, което имаше на света, и тя щеше да направи абсолютно всичко, за да го запази. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му. Повдигна се на пръсти и обви врата му с ръце, после прокара устни по линията на челюстта му и притисна гърдите си към неговите. Можеше да усети как той се възбужда под хавлията и отново изпита усещане за собствената си сила.

- Какво точно си си наумила с всичко това? - попита той тихо. - Боричкане под чаршафите?

- Неизбежно е, нали? - Франческа се насили да звучи безцеремонно. - Не че не се държиш като идеален джентълмен, но все пак споделяме една стая.