Сюзън Филипс - Мис Каприз

Тя обви ръце около себе си и се взря в стената.

- Не знам какво да правя - каза най-накрая.

- Ти си голямо момиче и е най-добре бързичко да измислиш нещо.

- Нуждая се от помощ. - Тя се обърна към него с молба да я разбере. - Не мога да се оправя сама с това.

Двата предни крака на стола се удариха в земята.

- О, напротив, можеш! Това си е твой проблем, госпожице, и няма да ми го пробутваш. - Гласът му звучеше сурово и грубо, не като смеещия се Дали, който я беше качил по пътя, или като рицаря в бляскави доспехи, който я беше спасил от сигурна смърт в „Блу Чокто“.

- Ако не искаш да ми помогнеш - изплака Франческа, - не трябваше да ми предлагаш да ме закараш. Трябваше да ме изоставиш, като всички останали.

- Може би е добре да започнеш да осъзнаваш защо всички толкова много искат да се отърват от теб.

- Вината не е моя, не разбираш ли? Обстоятелствата са такива. - Тя се зае да му ги разказва, като започна със смъртта на Клоуи, като заваляше думите в бързината да ги изплюе, преди той да си е тръгнал. Каза му как е продала всичко, за да плати самолетния си билет до къщи, но тогава е осъзнала, че дори да има билет, не може да се върне в Лондон без пари, без дрехи, с новината за унижението си в този ужасен филм, разнасяна от всеки, така че всички да й се присмиват. Как бе осъзнала, че трябва да остане там, където е, където никой не я познава, докато Ники не се върне от ужасната си забежка с русата математичка и тя получи шанса да поговори с него по телефона. Ето защо решила да намери Дали в „Блу Чокто“. - Не разбираш ли? Не мога да се върна в Лондон, докато не съм сигурна, че Ники ще е на летището и ще ме чака.

- Мислех, че ти е годеник.

- Така е.

- Тогава защо е забягнал с някаква руса математичка?

- Сърдит ми е.

- Боже, Франси...

Тя се изправи, а после коленичи до стола му, погледна нагоре към него с убийствените си очи.

- Вината не е моя, Дали. Наистина. Последния път, когато го видях, двамата се скарахме ужасно, защото отказах предложението му за женитба. - Лицето на Дали неочаквано се скова и тя осъзна, че той я е разбрал погрешно. - Не, не е това, което си мислиш! Той ще се ожени за мен! Карали сме се стотици пъти и той отново ми предлага. Просто трябва да го хвана на телефона и да му кажа, че му прощавам.

Дали поклати глава.

- Горкото копеле - промърмори той.

Франческа се опита да го изгледа сърдито, но очите й бяха твърде насълзени, така че се изправи и се извърна, опитвайки се да запази самообладание.

- Това, от което се нуждая, Дали, е по някакъв начин да издържа следващите няколко седмици, докато успея да говоря с Ники. Мислех, че ти можеш да ми помогнеш, но снощи не искаше да говориш с мен, което ме ядоса толкова много, а сега ми взе и парите. - Извърна се към него с почти хленчещ глас. - Не виждаш ли? Ако беше разумен, това изобщо нямаше да се случи.

- Проклет да съм. - Ботушите на Дали докоснаха пода. -Готова си да обвиниш за всичко мен, нали? Боже, мразя хора като теб. Без значение какво се случва, успяваш така да извъртиш нещата, че да обвиниш някой друг.

Тя скочи.

- Няма да слушам това! Всичко, което исках, е помощ.

- А с нея и малко кеш.

- Ще ти върна всяко пени след няколко седмици.

- Ако Ники те вземе обратно. - Дали отново протегна краката си и ги кръстоса в глезените. - Франси, ти, изглежда, не разбираш, че аз съм един напълно непознат, който няма никакви задължения към теб. Аз не успявам да се грижа особено добре дори за себе си и съм адски сигурен, че няма да те взема под крилото си дори за няколко седмици. Откровено казано, аз дори не те харесвам.

Тя го погледна с изумено изражение.

- Не ме харесваш?

- Наистина не те харесвам, Франси. - Гневният му изблик беше утихнал и той говореше спокойно и с толкова очевидно убеждение, че тя разбра, че казва истината. - Виж, скъпа, с това лице би имала страхотен успех на автостоп и макар че си малко хилава, се целуваш страхотно. Не мога да отрека, че ми хрумнаха няколко неща за това, какво бихме могли да направим ние двамата под завивките, и ако ти беше друг човек, дори бих могъл да си се представя как ми завърташ главата за няколко седмици. Но ти си такава, каквато си, което до голяма степен е съчетание от всички лоши качества на всеки мъж или жена, които съм срещал, без нито едно от добрите, които да ги компенсират.

Тя се отпусна в единия край на леглото, дълбоко засегната.

- Разбирам - каза тихо.

Той се изправи и извади портфейла си.

- Точно сега нямам много пари в брой. Ще покрия останалата част от сметката за мотела с кредитна карта и ще ти оставя петдесет долара, за да изкараш няколко дни. Ако си в състояние да ми ги върнеш, прати ми чек до поискване в Уайнет, Тексас. Ако не си, ще знам, че нещата между теб и Ники не са се получили и ще се надявам скоро да попаднеш на по-зелени пасбища.