Сюзън Филипс - Мис Каприз

- Внимавай с куфарите - изплака тя, като се втурна към колата. - „Луи Вюитон“ са.

- Този път намери една истинска сладурана, Дали - промърмори Скийт от задната седалка.

- И сам виждам - отвърна Дали, качи се зад волана, затръшна вратата и после се показа през прозореца да я погледне. - Ако искаш багажа ти да си остане твой, скъпа, по-добре се качвай бързичко, защото точно след десет секунди натискам педала на газта и двамата с мистър Вюитон ще се превърнем само в далечен спомен.

Франческа заобиколи с куцукане колата от задния край до пасажерската врата, докато сълзите й напираха да рукнат. Чувстваше се унизена, уплашена и най-лошото - безпомощна. Един фуркет се плъзна по врата й и падна в прахта.

За нещастие, неудобството й не спря дотук. Откри, че кринолините не са създадени за модерни превозни средства. Като отказваше да погледне към спасителите си и да види как реагират на затрудненията й, тя най-накрая се настани на седалката, влизайки с дупето напред, а после прибра, доколкото успя, бухналата пола в скута си.

Дали изрови скоростния лост от водопада волани.

- Винаги ли носиш такива удобни дрехи?

Франческа го погледна, отвори уста да каже някой от прословутите си хапливи отговори, но откри, че нищо не й идва на ума. Известно време пътуваха в мълчание, докато тя се взираше упорито напред, макар очите й едва да успяваха да надникнат иззад планината от волани, а корсетът на роклята да притискаше талията й. Колкото и благодарна да беше отново да седи, позицията й правеше ограниченията на корсета още по-непоносими. Опита се да си поеме дълбоко въздух, но гърдите й се надигнаха толкова притеснително, че вместо това се задоволи с плитко дишане. Едно кихане и щяха да изскочат на свобода.

- Аз съм Далас Бодин - представи се мъжът зад волана. -Хората ме наричат Дали. Онзи отзад е Скийт Купър.

- Франческа Дей - отвърна тя, като се опита да прозвучи нехайно. Не трябваше да забравя, че тези американци бяха прословути с неофициалносгга си. Това, което се смяташе от англичаните за дебелашко, беше нормално поведение в Щатите. Освен това не можеше да устои на идеята да постави този великолепен селски дръвник поне отчасти на колене. В това поне я биваше, това бе нещо, което не можеше да се обърка в този ден, когато всичко друго се разпадаше. - Благодарна съм ви, че ме спасихте - каза, като се усмихна над полите си. - Опасявам се, че последните ми няколко дни бяха напълно ужасяващи.

- Имаш ли нещо против да ни разкажеш? - попита я Дали. -Двамата със Скийт пътуваме вече от доста километри и се уморихме да си говорим.

- Всъщност е доста нелепо. Миранда Гуинуик, тази истински противна жена - семейството пивовари, нали знаете - ме убеди да напусна Лондон и да приема роля във филм, който се снима в плантацията „Уентуърт“.

Главата на Скийт изскочи над лявото й рамо, очите му бяха оживени от любопитство.

- Филмова звезда ли си? - попита той. - Нещо в теб ми изглежда познато, но не мога да се сетя откъде.

- Не точно. - Тя си помисли да спомене Вивиън Лий, но после реши, че няма смисъл.

- Сетих се! - възкликна Скийт. - Знаех си, че вече съм те виждал. Дали, никога няма да познаеш кой е това.

Франческа го изгледа тревожно.

- Това тук е „съкрушената Франческа“! - обяви Скийт със смях. - Знаех си, че те познавам. Помниш ли, Дали? Онази, която излиза с филмови звезди.

- Без майтап - отвърна Дали.

- Как, за бога... - започна Франческа, но Скийт я прекъсна.

- Виж, наистина съжалявам за майка ти и таксито.

Франческа го зяпна безмълвно.

- Скийт е фен на таблоидите - обясни Дали. - Аз самият не ги харесвам особено, но те карат да се замислиш за силата на медиите. Когато бях дете, имахме една стара книга по география, чиято първата глава се казваше „Нашият смаляващ се свят“. Изразява го много точно, нали? Имате ли подобни книги в Англия?

- Ами... не мисля - отвърна тя несигурно. Измина миг тишина и я завладя ужасяващото усещане, че те може би очакват да им разкаже подробности за смъртта на Клоуи. Дори мисълта да сподели нещо толкова интимно с някой непознат я отврати, така че бързо се върна към старата тема, сякаш никога не я бяха прекъсвали. - Прелетях половината свят, прекарах ужасяващо мизерна нощ при най-отвратителните условия, които можете да си представите, и бях принудена да нося тази потресаваща рокля. После открих, че филмът ми е бил представен погрешно.

- Порнофилм? - попита Дали.

- Разбира се, че не! - възкликна тя. Тези недодялани американци май не отделяха и секунда, за да се замислят какво им излиза от устата. - Всъщност беше един от онези противни филми за... - тя се почувства зле дори да го каже - вампири.