Сюзън Филипс - Мис Каприз

Усещаше гърлото си раздразнено и сухо и се прокашля.

- Бихте ли могли да вдигнете прозорците? Този прахоляк е ужасен. И наистина бих пийнала нещо. - Тя видя малка хладилна чанта отзад. - Предполагам, че няма шанс да имате бутилка „Перие“ тук?

Във вътрешността на ривиерата надвисна многозначително мълчание.

- Да ви кажа, мадам, тъкмо свърши - каза най-накрая Дали. - Опасявам се, че старият Скийт довърши последната бутилка точно след като обрахме онзи магазин в Меридиън.

8

Дали първи щеше да признае, че невинаги се отнасяше добре с жените. Отчасти вината беше негова, но отчасти си беше и тяхна. Той обичаше южняшки жени, весели жени, земни жени. Обичаше жени, с които може да пие, жени, които могат да разказват мръсни шегички, като снижат гласа си и изкрещят смешната част над запотените чаши с бира, мачкат коктейлните салфетки и пускат Уейлън Дженингс на джубокса, без да губят и миг в чудене как ли ще възприемат гова останалите. Харесваше жени, които не вдигаха олелия със сълзи на очи, защото е прекарал цялото си време на голф игрището, вместо да ги заведе на ресторант, в който сервират охлюви. Всъщност харесваше жени, които се държаха като мъже. Но красиви. Защото най-много от всичко Дали харесваше красивите жени. Не с престорената красота на моделите от кориците на списанията, с целия онзи грим и кокалести момчешки тела, от които тръпки го побиваха, а сексапилно красиви. Харесваше гърди и бедра, очи, които се смеят, и зъби, които проблясват, широко извити устни. Харесваше жени, които можеше да обича и после да зареже. Такъв си беше и това до голяма степен го караше да става гаден с всяка жена, за която някога му беше пукало.

Но Франческа Дей беше изключение. Тя го караше да става гаден само с присъствието си.

- Това бензиностанция ли е? - попита Скийт, щастлив за първи път от много километри насам.

Франческа се взря напред и каза мълчалива благодарствена молитва, когато Дали намали. Не че вярваше на историята за обира на магазина, но трябваше да е внимателна. Отбиха пред порутена дървена сграда с олющена боя и табела „Жива стръв“, написана на ръка и наклонена към една ръждясала помпа. Облак прах влетя през прозорците на колата, когато гумите изскърцаха по чакъла. Франческа имаше чувството, че пътува от векове. Умираше от жажда и глад и трябваше да използва тоалетната.

- Последна спирка - обяви Дали и изключи двигателя. - Вътре трябва да има телефон. Може да позвъниш на някой от приятелите си.

- О, няма да се обаждам на приятел - отвърна Франческа и измъкна малка чантичка от телешка кожа от козметичното куфарче. - Ще извикам такси да ме откара до летището в Гълфпорт.

Отзад се разнесе висок стон. Дали се отпусна в седалката си и нахлупи шапката над очите си.

- Какво има? - попита Франческа.

- Дори не знам откъде да започна - промърмори Дали.

- Не казвай и дума - обади се Скийт. - Просто я пусни навън и дай газ. Човекът тук ще се оправи с нея. Сериозен съм, Дали. Само един глупак би направил двойно боти умишлено.

- Какво има? - попита Франческа, която започваше да изпитва тревога.

Дали повдигна ръба на шапката си с палец.

- Като за начало, Гълфпорт е на около два часа зад нас. Сега сме в Луизиана, на половината път до Ню Орлиънс. Ако искаше да отидеш в Гълфпорт, защо вървеше на запад вместо на изток?

- Откъде можех да знам, че вървя на запад? - отвърна тя възмутено.

Дали удари волана с длани.

- Защото проклетото слънце залязваше пред очите ти, ето откъде!

- О! - Тя се замисли за момент. Нямаше причина да се паникьосва. Просто щеше да намери друг начин. - Има ли летище в Ню Орлиънс? Мога да използвам него.

- Как възнамеряваш да стигнеш до там? И ако още веднъж споменеш за такси, кълна се в бога, че ще изхвърля парчетата на тоя „Луи Хуитон“ сред боровете! Ти си насред нищото, лейди, не разбираш ли това? Тук няма таксита! Това е пустошта на Луизиана, а не Париж!

Тя седна по-сковано и захапа устните си.

- Разбирам - каза бавно. - Ами тогава вероятно мога да ви платя, за да ме закарате до там. - Взря се в чантичката си, а челото й се сбърчи от тревога. Колко пари й бяха останали? По-добре да се обади на Никълъс веднага, за да може парите да я чакат, когато стигнеше в Ню Орлиънс.

Скийт отвори вратата и излезе.

- Ще си взема бутилка „Доктор Пепър“, докато ти се оправяш с това, Дали. Но едно ще ти кажа, ако тя е още в колата, когато се върна, ще трябва да си търсиш някой друг да ти държи стиковете в понеделник. - Вратата се затръшна.