Сюзън Филипс - Мис Каприз

- Какъв невъзможен мъж - каза Франческа и подсмръкна. Погледна косо към Дали. Той не би я оставил само защото този негов ужасен приятел не я харесваше, нали? Обърна се към него с помирителен тон: - Нека се обадя по телефона. Ще отнеме само минута.

Измъкна се от колата, колкото грациозно можеше с разлюлян кринолин, и се вмъкна в порутената сграда. Отвори чантичката си, извади портфейла и бързо преброи парите. Не й отне дълго. Ледена тръпка полази гърба й. Имаше само осемнайсет долара... осемнайсет долара, които я деляха от гладната смърт.

Слушалката беше лепкава от мръсотия, но не й обърна внимание, докато я сграбчваше и набираше 0. Най-сетне се свърза с чуждестранен оператор, даде му номера на Никълъс и поръча разговорът да е за негова сметка. Докато чакаше да я свържат, се опита да се разсее от нарастващата си тревожност, като гледаше как Дали излиза от колата и отива при собственика на бензиностанцията, който товареше стари гуми в каросерията на разнебитен камион и ги оглеждаше с интерес. Каква загуба - помисли си тя, докато очите й се връщаха върху Дали, - да се дари с такова лице такъв необразован селяк.

Икономът на Никълъс най-накрая вдигна, но надеждите й за спасение се разбиха, когато отказа разговора, обявявайки, че работодателят му е извън града за няколко седмици. Тя се взря в слушалката и после поръча друг разговор, този път със Сиси Кавендиш. Сиси отговори, но също като иконома на Никълъс и тя не беше склонна да приеме разговора. Тази ужасна кучка! Франческа се разгневи, когато линията замлъкна.

Започна да се чувства истински изплашена и прехвърли наум целия си списък с познати само за да осъзнае, че отношенията й дори с най-лоялните й почитатели не бяха добри през последните месеци. Единственият човек, който би й заел пари, бе Дейвид Грейвс, който снимаше някъде в Африка. Тя скръцна със зъби и набра трети номер, този път на Миранда Гуинуик. За нейна изненада, разговорът беше приет.

- Франческа, колко е приятно да те чуя, макар че минава дванайсет и бях заспала. Как върви филмовата ти кариера? Отнася ли се Лойд добре с теб?

Франческа почти можеше да чуе мъркането й и стисна слушалката по-здраво.

- Всичко е чудесно, Миранда. Не мога да ти се отблагодаря. Но изникна нещо спешно и трябва да се свържа с Ники. Ще ми дадеш ли номера му, ако обичаш?

- Съжалявам, скъпа, но в момента той се е изолирал с една стара приятелка. Великолепна руса математичка, която го обожава.

- Не ти вярвам.

- Франческа, дори Ники има граници и мисля, че ти най-накрая ги прескочи. Остави ми номера си и ще му предам да ти се обади, когато се върне след две седмици.

- Две седмици не става! Трябва да говоря с него сега.

- Защо?

- Лично е - отсече Франческа.

- Съжалявам, не мога да ти помогна.

- Не прави това, Миранда! Наистина трябва... - Разговорът прекъсна точно когато собственикът на бензиностанцията влезе и завъртя копчето на мръсното бяло пластмасово радио. Гласът на Даяна Рос неочаквано атакува ушите на Франческа и я попита: а сега накъде.

- О, Боже... - промърмори Франческа.

Точно тогава вдигна поглед и видя Дали да заобикаля колата си отпред към шофьорското място.

- Чакай!

Пусна слушалката и се втурна към вратата, сърцето й се блъскаше в ребрата, ужасена, че той може да тръгне и да я изостави.

Дали спря на място и се облегна на капака, като кръстоса ръце пред гърдите си.

- Не ми казвай - обърна се към нея. - Не намери никого.

- Ами да... не. Виждаш ли, Ники, моят годеник...

- Няма значение. - Той вдигна шапката си за козирката и прокара ръка през косата си. - Ще те оставя на летището. Само трябва да обещаеш да не говориш по пътя.

Тя настръхна, но преди да има време да отговори, той посочи с палец към пасажерското място.

- Скачай. Скийт искаше да се поразтъпче и ще го вземем по-нататък.

Франческа трябваше да отиде до тоалетната, преди да тръгнат, и щеше да умре, ако не сменеше дрехите си.

- Трябват ми няколко минути - каза тя. - Сигурна съм, че няма да имаш против да почакаш. - Тъй като изобщо не беше сигурна в това, използва цялата си сила върху него – зелените котешки очи, пухкавата уста, малката безпомощна ръка върху неговата.

Ръката беше грешка. Той погледна надолу, сякаш виждаше змия.

- Трябва да ти кажа, Франси, че начинът, по който правиш нещата, ужасно ме дразни.

Тя издърпа ръката си.

- Не ме наричай така! Името ми е Франческа. И не си мисли, че и аз съм очарована от теб.

- Не си и въобразявам, че си очарована от когото и да е освен от себе си. - Той измъкна пакетче дъвки от джоба на ризата си. - И от господин Хуитон, разбира се.