Сюзън Филипс - Мис Каприз

- Без майтап! - Възхищението на Скийт беше очевидно. -Познаваш ли Винсънт Прайс?

Франческа затвори очи за миг и после отново ги отвори.

- Не съм имала това удоволствие.

Скийт потупа Дали по рамото.

- Помниш ли стария Винсънт, когато участваше в онзи сериал? Понякога и жена му вземаше участие. Как й беше името? Тя също е от онези известни английски актриси. Може би Франси я познава.

- Франческа - тросна се тя. - Ненавиждам да ме наричат по друг начин.

Скийт потъна отново в седалката си и тя осъзна, че го е обидила, но не се разтревожи. Името й беше каквото е и никой нямаше право да го променя, особено днес, когато се бе озовала в тази несигурна ситуация.

- Какви са плановете ти сега? - попита я Дали.

- Да се върна в Лондон възможно най-бързо. - Тя си помисли за Миранда Гуинуик, за Ники, за невъзможността да продължава както досега. - И после ще се омъжа. - Беше взела решението, без да го осъзнава, беше го взела, защото не виждаше друга алтернатива. След това, което беше изтърпяла през последните двайсет и четири часа, да се омъжи за богат пивовар, вече не й изглеждаше толкова ужасна съдба. Но след като изговори думите, се почувства потисната, а не облекчена. Още една фиба падна от косата й, този път отпред, и се заби във воланите. Тя се разсея от мрачните си мисли, като помоли Скийт да й подаде козметичното куфарче. Той го стори безмълвно. Франческа го постави в гънките на полите си и отвори капака.

- Боже мой... - Тя почти изплака, когато видя лицето си. Тежкият грим на очите й изглеждаше гротескно на естествена светлина, беше изяла червилото си, косата й стърчеше на всички страни и беше мръсна! Никога за всичките си двайсет и една години не се беше контила пред друг мъж освен фризьора си, но сега трябваше да възстанови себе си, личността, която разпознаваше!

Грабна шише почистващ лосион и се приготви да оправи бъркотията. Докато смъкваше тежкия грим, почувства нужда да се дистанцира от двамата мъже, да ги накара да разберат, че гя принадлежи на един различен свят.

- Откровено казано, изглеждам ужасяващо. Цялото пътуване беше абсолютен кошмар. - Издърпа изкуствените мигли, навлажни клепачите си и нанесе тънък слой основа с тъмносиви сенки. - Обикновено използвам една великолепна немска спирала за мигли „Екарт“, но прислужницата на Сиси Кавендиш - една наистина невъзможна жена от Западните Индии -забрави да я опакова, така че сега бедствам с някаква английска марка.

Знаеше, че говори твърде много, но не можеше да се спре. Прокара четка „Кент“ по карамеления руж и го нанесе върху областта под скулите си.

- Точно сега бих дала почти всичко за хубав масаж на лицето. В Мейфеър има едно чудесно място, където използват термална топла вода и всякакви невероятно чудодейни неща, които комбинират с масажа. И при Лизи Ардън предлагат подобни процедури. - Тя бързо очерта устните си с молив, запълни ги с розово-бежов блясък и огледа цялостния ефект. Не беше удивителен, но поне отново изглеждаше почти като себе си.

Нарастващото мълчание в колата я караше да се чувства все по-неловко, така че продължи да говори, за да го запълни.

- Винаги е трудно, когато си в Ню Йорк и се опитваш да избереш между Ардън и Джанет Сардин. Разбира се, става въпрос за Джанет Сартин на Медисън Авеню. Искам да кажа, човек може да отиде и в салона й до парка, но не е съвсем същото, нали?

За момент се възцари тишина.

Най-накрая Скийт проговори:

- Дали?

- Аха?

- Смяташ ли, че тя вече свърши?

Дали свали слънчевите си очила и ги постави на таблото.

- Имам чувството, че само загрява.

Франческа погледна към тях, засрамена от собственото си поведение и разгневена от неговото. Не виждаше ли, че тя преживяваше най-ужасния ден в живота си? Бе редно да се опита да направи нещата по-лесни за нея. Мразеше факта, че той не изглеждаше впечатлен от външността й, мразеше и факта, че не се опитваше на свой ред да я впечатли. По някакъв странен начин, който не успяваше съвсем да определи, неговата липса на интерес сякаш бе по-дезориентираща от всичко друго, което й се бе случило.

Върна вниманието си към огледалото и започна да отстранява фуркетите от косата си, предупреждавайки се наум да спре да се тревожи за мнението на Далас Бодин. Всеки момент щяха да се върнат в цивилизацията. Щеше да си повика такси, което да я отведе на летището в Гълфпорт и после да се метне на следващия полет до Лондон. Неочаквано си спомни за притеснителното си финансово положение и после също толкова бързо намери решение. Просто щеше да позвъни на Никълъс и да го накара да й изпрати пари за билета.