Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Обикновената входна врата се намираше вдясно от гаража, в който можеха да се поберат две коли. На предната веранда се виждаше очукано глинено гърне с изсъхнала пръст, в която бе забучено американско знаме, останало от отдавна забравен Четвърти юли. Вратата бе заключена. Луси пое по обраслата с бурени пътека, която заобикаляше къщата и водеше към водата, когато се натъкна на просторна остъклена веранда с издадена напред открита площадка и редица прозорци с изглед към уединения залив, зад който се ширеше езерото Мичиган.

Луси обиколи още веднъж къщата, търсейки начин да влезе, но навсякъде бе заключено. По пътя до тук бе видяла две странноприемници, няколко пансиона и малки мотели, предлагащи нощувка и закуска, където би могла да отседне. Но първо искаше да огледа къщата отвътре.

Тя промуши ръка през дупката в мрежестата врата и вдигна резето. Дъските проскърцаха под краката й, докато се промъкваше между шезлонгите с плесенясали ленени възглавници, които някога са били яркосини. Счупени вятърни камбанки, изправени от лъжици, висяха накриво в единия ъгъл, а в другия бе тикнат стар забравен вентилатор. Вратата към къщата бе заключена, но това не спря Вайпър. Тя разби едно от малките стъклени прозорчета е ръждясала градинска лопатка, бръкна нътре и завъртя ключалката.

Когато пристъпи в старомодната кухня, я лъхна на застояло като при всяко отдавна затворено помещение. Навремето някой много неуместно бе боядисал високите дървени шкафове в убито зелено. На вратичките им, както и на чекмеджетата, се бяха запазили оригиналните дръжки. В кухненската ниша бе натикана прекалено голяма и изключително грозна дървена маса, нескопосана имитация на викториански стил. Върху издраскания ламиниран кухненски плот бяха подредени стара микровълнова печка, нова кафе машина, блок за ножове и голяма стара глинена солница, от която стърчаха изкривени шпатули и обгорени пластмасови лъжици. До умивалника се мъдреше керамично прасе, облечено като френски сервитьор.

Неканената гостенка запали лампите и огледа долния етаж. Обиколи всекидневната, разходи се из остъклената веранда, надникна в задушния кабинет и накрая стигна до голямата спалня на първия етаж. Покривка на бели и тъмносини карета застилаше голямото двойно легло, от двете страни се виждаха нощни масички във формата на макари за кабели. Мебелировката се допълваше от скрин с три чекмеджета и две разнородни кресла. Върху стената в евтини рамки висяха две картини на Андрю Уайът8. В дрешника бяха окачени анорак, дънки, бейзболна шапка на „Детройт Лайънс“, а под тях бяха оставени маратонки. Съдейки по размерите, можеха да принадлежат на Панда, но това едва ли би могло да бъде достатъчно доказателство, че е нахлула в правилната къща.

Прилежащата баня беше облицована със старомодни фаянсови плочки в синьо-зелен цвят, а новата бяла завеса за душ не подсказваше нищо повече. Тя се поколеба, но после отвори аптечката. Четка за зъби, конци за зъби, „Адвил“ и бръснач „Атра“.

Върна се в кухнята и огледа старателно единствения предмет, който явно се отличаваше от останалите - супермодерна немска кафе машина, каквато можеше да си позволи високоплатен охранител, който обичаше хубавото кафе. Но чак това, което откри в хладилника, я убеди, че не е сгрешила мястото. Върху почти празния рафт Луси зърна бурканче с портокалов мармалад, точно от същата марка, който Панда мажеше върху нейните домашно опечени хлебчета.

- Истинските мъже ядат само желе от грозде - бе заявила тя, когато го видя да взема същото бурканче в бакалията близо до езерото Кадо. - Говоря сериозно, Панда. Ако купуваш портокалов мармалад, трябва да смениш пола върху личната си карта.

- Това обичам. Налага се да го приемеш.

В хладилника имаше още шест кутии кока-кола. Никаква бира. Докато пътуваше с колата и километрите се навъртаха, Луси не бе спряла да мисли за онази първа сутрин, когато се бе събудила в къщата край езерото и бе видяла празните бутилки от стека, който Панда бе купил предишната вечер. Кой телохранител ще пие по време на работа? Колкото и да напъваше паметта си, не можеше да си спомни да го е виждала наистина да пие, освен няколкото глътки, преди тя да влезе в гората, и как пресушава бутилката, когато излезе. Припомни си и за стека с шест бутилки, който бе донесъл първата нощ в онзи мотел. Но колко бира в действителност го бе видяла да изпива? Не повече от няколко глътки. Колкото до времето, прекарано край езерото Кадо... Той пиеше само кока-кола.