Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Луси се спря до пейката зад вратите на терминала, обзета от горчиви мисли. Без никакво усилие, миналата нощ Панда бе получил голям бонус за работата си. Навярно сексът бе услуга, която той винаги оказваше на клиентите от женски пол - малко допълнително удоволствие, което да им напомня за него.

Ако много скоро не се появи в офиса на летищната охрана, ще тръгнат да я търсят. Може би вече са започнали. Ала при все това младата жена не можеше да помръдне. Споменът за онази целувка не спираше да се връща ведно с вихрушката от емоции, която бе съзряла в очите му. В момента искаше да изпитва само гняв, а не тази терзаеща неопределеност. Защо той изглеждаше толкова объркан? Толкова уязвим? Защо тя бе видяла нещо много по-дълбоко и сложно, отколкото обикновено плътско желание?

Може би беше просто игра на светлината.

Луси си припомни как обгърна лицето й, как я целуна. Нежността му...

Чиста самозаблуда. Тя не знаеше нищо за него.

Тогава защо имаше чувството, като че ли знае всичко?

Той трябваше да й каже истината. Независимо от ангажимента му с родителите й, трябваше да бъде откровен с нея. Ала това предполагаше откритост, на която той не беше способен.

Само че сега, докато стояха на тротоара, Панда й бе казал истината с очите си. Онази последна целувка й подсказа, че последните две седмици са означавали за него много повече от тлъст чек.

Тя грабна раницата и излезе през вратата на терминала, както бе избягала от сватбата си.

Половин час по-късно беше напуснала Мемфис в един нает „Нисан Сентра“. Служителят от компанията за коли под наем не разпозна името й, когато му подаде шофьорската книжка, но мъжът едва умееше да си служи с компютър и Луси знаеше, че едва ли отново може да разчита на подобен късмет.

Погледна към картата, която бе разгърнала на седалката. Най-отгоре лежеше телефонът, от който току-що бе изпратила есемес на родителите си: Още не съм готова да се върна у дома.

6.

Луси спря да пренощува в хотел „Хамптън“ в Централен Илинойс. Регистрира се под фалшиво име и плати в брой с парите, които изтегли с кредитната карта, която беше в плика и която родителите й несъмнено можеха да проследят. Щом се озова в стаята, тя измъкна фалшивия корем изпод тениската и го хвърли отвратено в кошчето. После извади покупките, които бе напазарувала преди няколко часа.

Идеята й хрумна, когато спря да зареди и почине близо до границата е Кентъки. Там видя две момичета с готик вид да се качват в раздрънкан шевролет „Кавалер“. Черният им грим и откачените прически пробудиха неочаквано, но смътно познато

чувство на ревност, което тя си спомняше от гимназията, когато се разминаваше по коридорите с екстравагантно облечени момичета. Ами ако...

Мат и Нийли никога с нищо не бяха показали, че тя трябва да се придържа към по-високи стандарти от другите момичета на нейната възраст. Но дори преди напиването си на купона тя го знаеше и затова потисна желанието да си направи пиърсинг на носа, да носи готик дрехи и да се размотава с разпасани компании. Тогава това й се струваше правилно.

Но не и сега.

Тя проучи подробно инструкциите и се зае за работа.

Въпреки че си легна късно, на следващата сутрин Луси се събуди рано. Стомахът й се бе свил на топка от вълнение. Трябваше да обърне колата и да се прибере у дома. Или може би да се отправи на запад. Да потърси просветление в онези митични пътешествия по магистрала 66'. Психиката й все още бе твърде крехка, за да разгадава тайните на мрачния мистериозен охранител. И наистина ли вярваше, че ако узнае нещо повече за него, това ще й помогне да разбере по-добре себе си?

Не можеше да отговори на този въпрос, затова се измъкна от леглото, взе набързо душ и извади дрехите, които бе купила. Тясната, плътно прилепнала черна тениска без ръкави, украсена с окървавена червена роза, бе в крещящо противоречие с късата електриковозелена туту поличка5, пристегната в кръста с черен кожен колан и чифт катарами. Беше сменила маратонките с черни войнишки боти и бе лакирала ноктите си с няколко пласта черен лак.

Но най-голямата промяна бе претърпяла косата й. Беше я боядисала в катраненочерно. После, следвайки инструкциите върху шишенцето със специален восък, оформи половин дузина дредове6, които напръска с оранжев спрей. Очерта очите си с плътна черна очна линия и защипа халка на носа си. От огледалото я гледаше войнствено осемнайсетгодишно момиче. Момиче, което по нищо не приличаше на трийсет и една годишната професионална лобистка и булка беглец.