Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Докато се подсушаваше, продължаваше да мисли за това. Знаеше какво иска. Не знаеше какво иска. Най-накрая се реши на страхлив компромис. Омота протритата хотелска кърпа около тялото си, отвори вратата на банята и каза:

-Не гледай.

Той погледна. Дори не се опита да бъде по-деликатен, а я огледа от глава до пети така, че кожата й пламна. Изминаха няколко дълги секунди, преди той да заговори:

- Сигурна ли си за това? -- Никакви игри. Право в целта. Истински Панда.

-Не.

- Трябва да си напълно сигурна.

- Не съм.

Той се замисли над думите й по-дълго, отколкото Луси очакваше. Най-накрая се надигна от леглото и съблече тениската си през глава.

- Трябва да взема душ. Ако като изляза от банята, тази кърпа все още е на теб, хвърли я.

Това никак не й хареса. Не фактът, че той трябваше да вземе душ - тя отлично знаеше колко потни и мръсни са след дългото пътуване - а това, че разполагаше с повече време за мислене, отколкото смяташе. Дали това беше най-добрият начин да заличи окончателно Тед, или възможно най-лошият?

Вратата на банята хлопна с трясък. Той бе оставил телефона си, което означаваше, че е изтрил евентуално всичко компрометиращо. Луси бързо набра номера.

- Мег...

- Луси? Миличка, добре ли си?

- Аз... Добре съм.

- Защо шепнеш?

- Защото... - Луси замълча. - Ще бъда ли... ами... истинска развратница, ако преспя с някого сега? Имам предвид, след около десет минути?

- Не знам. Може би.

- И аз така си помислих.

- Харесваш ли го?

- Може да се каже. Не е Тед Бодин, но...

- Тогава определено трябва да преспиш с него.

- Иска ми се, но...

- Бъди развратница, Луси. Ще ти се отрази добре.

- Предполагам, че ако наистина исках да ме разубедят, щях да се обадя на някой друг.

- Това трябва да ти говори много.

- Права си. - Водата в банята спря. Панда беше счупил досегашния си рекорд по бързо вземане на душ. - Трябва да вървя - рече Луси припряно. - Ще ти се обадя, когато мога. Обичам те. - Тя затвори.

Вратата на банята се отвори. Ето че и двамата бяха загърнати с протрити кърпи, а кърпата на Панда бе увита толкова ниско, че тя виждаше целия му мускулест корем... и голямата издутина отдолу.

Той държеше в ръка дрехите си, мократа му коса висеше на оплетени кичури, устните му бяха стиснати в нещо като сърдита гримаса. Капки вода блестяха върху гърдите и голите му крака, по които - никаква изненада - нямаше и следа от загрозяващи белези. Удивителното беше, че бяха загорели, имайки предвид факта, че не ги бе излагал на слънце. А още по-изумително беше, че изглеждаше мрачен за мъж, на път да извади късмет с жена.

Кимна към кърпата й.

- Все още размишлявам - оповести тя.

- Не, не размишляваш. Вече си решила. - Той извади портфейла от джоба на дънките, отвори го и извади презерватив. -Имам само един, затова се надявам да се развихриш.

- Може би. А може би не - тросна се тя. - Зависи от настроението ми. - Дръзкият й отговор я въодушеви.

Той пусна дрехите на пода, приближи се към нея и пъхна показалец под плата между гърдите й. Едно дръпване и кърпата падна на килима.

- Време е да вкусим забранения плод - прошепна дрезгаво.

Кой беше забраненият плод? Тя или той? Луси не искаше да мисли, само да чувства. Той сведе глава към рамото й, но тя не възнамеряваше да остава единственият гол човек в стаята, затова смъкна кърпата му. Тя падна между краката й и телата им се допряха.

Устните му докоснаха ключицата й. Леко я гризнаха. Придвижиха се към шията й. Той не се бе обръснал, наболата му брада одраска леко кожата й и по тялото й пробягаха тръпки.

Днес тя бе прекарала няколко часа, притисната към тялото му, и сега, когато бе решила да се впусне в тази авантюра, искаше да го почувства изцяло. Плъзна длани върху гърдите му. Устните му се задържаха под ухото й. Тя не искаше той да я целува, затова се извърна, преди да достигнат нейните устни. Движението разкри шията й и той откликна на поканата.

Много скоро ръката му обхвана гърдата й, палецът му разтърка зърното й. Гореща кръв запулсира във вените й. Той щипна зърното й, а тя - неговото. Дишането му се учести, нейното също. Той обгърна дупето й в шепи, повдигна я и я отнесе до леглото, което тя бе избрала за свое. Никакви целувки. Никакви милувки. Нищо, което можеше да й напомни за Тед.

С една ръка Панда отметна завивките. Когато паднаха върху чаршафите, Луси неволно го одраска. Не й пукаше. Заби пръсти в непокорните му къдрици и ги дръпна, защото й се искаше.

- Оох.

- Без приказки - нареди тя.