Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

- Харесваш го по-грубо, така ли?

Да. Точно това искаше. Никакво внимание или загриженост. Никакви нежни ласки.

Тя плъзна ръце между краката му и го стисна. Не толкова силно, че да му причини болка, но достатьчно, за да го накара да се почувства поне малко уязвим.

- Внимавай - предупреди Панда.

-Ти внимавай - озъби се тя.

Той се надвеси над нея, а ъгълчето на садистичните му устни меко се изви нагоре.

-Виж ти, оказа се пълна с изненади... - И изведнъж прикова китките й към леглото и я притисна върху матрака с тялото си.

Разтърси я опасен трепет.

Той прокара небръснатата си брадичка по зърното й. Възхитително болезненото усещане я накара да ахне. Той отново го направи. Тя се изви под него, разкривайки цялата си уязвимост.

-Надявах се на малко повече любовна игра - той разкъса със зъби обвивката на презерватива, - но щом го искаш така...

Луси никога не си бе представяла, че някой може толкова светкавично да си сложи презерватив. Той отново стисна китките й. С един мощен тласък проникна в нея.

Тя отново ахна. Краката й се разтвориха. Той не й даде вре меда свикне с големината му и тутакси се зае да помпа. Никакъв финес. Само дълбоки, мощни тласъци, достигащи до всяка фибра. Тласъци, които искаха от нея единствено покорство, което тя не бе склонна да даде. Обви пети около прасците му. Изпъна се под него. Зъбите му блеснаха, когато той се усмихна.

Не след дълго по челото му заблестяха капки пот, но той продължи бясно да се движи. Отказваше да се освободи, докато тя не го стори.

Нo Луси нямаше намерение да свършва първа. Щеше да издържи докрай. По-добре да умре, отколкото да му позволи да спечели тази битка, която, като повечето войни, изгуби смисъла ги. Потъмнелите му очи се изцъклиха. Тялото му натежа. От устните й се изтръгна стон. Още един. Хватката му върху китките й леко отслабна. Тя обви ръце около хълбоците му. Заби ноктите в кожата му. Не му дължеше нищо.

И знаейки това, му отдаде всичко.

В този миг той изгуби битката.

Гърбът му се изви, раменете му се повдигнаха, бедрата потръпнаха. Буря. Трус. Потоп.

-И скаш ли бира? - попита Панда, след като свършиха, без да я гледа, истински огромен неандерталец. Нe. Искам да спя. Сама. - Луси посочи към другото легло възможно най-грубо.

На него, изглежда, му беше все едно.

На следващата сутрин я събуди проскърцването на мотелската врата. Тя се насили да отвори очи. Панда стоеше на прага, с две чаши кафе, които навярно бе взел от рецепцията. Да бъде уличница, беше съвсем ново преживяване - не толкова забавно на следващата сутрин. Искаше й се да покрие главата си с чаршафа и да го помоли да си тръгне. Не докосна чаршафа и нацупи свадливо устни.

- Искам кафе от „Старбъкс“.

- Побързай и се облечи. - Той остави чашата върху скрина.

Ако се преструваше, че предишната нощ не се е случила, само щеше да се почувства по-зле.

- Предполага се, че сексът повдига настроението. А теб каква оса те е ухапала?

- Реалният живот - изрепчи се той, бодлив като еднодневната си набола брада. - Ще те чакам отвън.

Дотук с любезното бъбрене, но какво я бе грижа? Тя бе скъсала още едно звено - последното - от веригата, свързваща я с Тед. Той вече не беше последният мъж, с когото бе спала.

Когато тя излезе от мотелската стая, Панда стоеше нетърпеливо до мотоциклета, от едната му ръка висеше каската й, а в другата държеше чаша кафе. Заради бурята от предишната нощ въздухът беше наситен с влага, но Луси се съмняваше, че тъкмо това е причината той да прилича на бомба с часовников механизъм, която всеки миг ще се взриви. Да се опитва да призове цялата дързост и смелост на някогашното четиринайсетгодишно момиче - четиринайсетгодишна девственица - в този случай беше безсмислено, но що се отнася до Вайпър, нейното рокерско алтереро? Очите й се присвиха.

- Споко, пич.

Мили боже! Наистина ли каза това?

Той се намръщи и метна чашата в препълненото кошче за боклук.

- Минаха две седмици, Луси. Време е.

- Не и за мен, бейби. Аз току-що започвам.

Тя го сащиса не по-малко, отколкото себе си.

- Каквото и да си мислиш, че правиш - изгледа я той кръвнишки, - престани.

Тя грабна каската от ръцете му.

- Може би ти искаш да висиш цял ден тук и да дрънкаш, но аз искам да се повозя.

Докато закопчаваше каската, той промърмори нещо под нос, но тя не можа да чуе, и двамата потеглиха. Много скоро прекосиха границата на щата Арканзас и стигнаха до покрайнините и Мемфис. До вчера Панда избягваше магистралите, но не и днес. Той профуча покрай табелата „Грейсланд“, престрои се в другото платно и се вля в трафика на друга магистрала. Не след дълго отби по страничното шосе на изхода. Цялата радост от дрьзкото й поведение се изпари, когато видя крайпътния знак: