Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

- Аз трябва да се връщам на работа. Утре заминаваме.

Луси знаеше, че това уединение не може да продължи дълго, но още не бе готова да продължи напред. Нямаше сили да гради планове за бъдещето. Беше парализирана, приклещена между съсредоточената организирана личност, каквото беше, и обърканата неуверена жена, в която се бе превърнала. Паниката, която винаги я дебнеше зад ъгъла, изригна в нея.

- Не съм готова.

- Това си е твой проблем. - Панда се зае да завързва лодката. - Пътьом ще те хвърля на летището „Шривпорт“.

- Няма нужда - преглътна Луси. - Аз оставам тук.

- И как ще изкарваш пари?

Вече трябваше да е решила този проблем, но така и не бе успяла. Макар че не желаеше да го признае, никак не й се нравеше идеята да остане сама в къщата без него. Удивително колко спокойно се чувстваше в компанията на този невероятно тайнствен непознат. Много по-спокойно, отколкото с Тед. С Панда нямаше нужда да се преструва на по-добра, отколкото беше.

Той излезе от лодката.

- Ето какво предлагам. Ако довечера се обадиш на родителите си, ще можеш още малко да попътуваш с мен.

Луси се покатери на пристана.

- Още колко дълго?

- Докато не ми писне от теб - измърмори той, приключил със завързването на лодката.

- Така може би няма да стигна и до следващия град.

- Това е най-доброто, което мога да ти предложа. Помисли си.

Луси почти се зарадва, че той я принуждаваше да направи това, което тя трябваше да стори още от самото начало, затова кимна.

Вечерта тя се опита колкото можа по-дълго да отложи телефонния разговор, суетейки се с различни домакински занимания, докато той не изгуби търпение.

- Обади им се.

- По-късно - смънка тя. - Първо трябва да си събера багажа.

- Страхливка - подсмихна се той презрително.

- А теб какво те е грижа? Това не те засяга.

- Разбира се, че ме засяга. Майка ти беше президент на тази страна. Това е мой патриотичен дълг.

Луси грабна телефона. Докато набираше номера, съжали, че нито веднъж не бе успяла да се добере до телефона му, докато той не я гледаше. Въпреки че излезе на верандата, той я виждаше през прозореца.

Сърцето й се разтуптя, когато чу познатия дрезгав глас на Мат. С усилие преглътна напиращите сълзи.

- Татко...

- Луси! Добре ли си?

- Горе-долу. - Гласът й пресекна. - Съжалявам. Знаеш, че за нищо на света не бих причинила болка на теб и на мама.

- И двамата го знаем. Луси, ние те обичаме. Нищо не може да промени това.

Думите му забиха ножа на вината още по-навътре в раната й. Те й бяха дали всичко, без да очакват нищо в замяна, а ето как тя им се бе отплатила. Преглътна сълзите.

- Аз също ви обичам.

- Трябва да седнем и да обсъдим случилото се. Да разберем защо си се притеснявала да говориш открито с нас за това. Искам да си дойдеш у дома.

- Зная. Как... как са децата?

- Холи ще спи при приятелка, а Шарлот се учи да свири на китара. Андре има гадже, а Трейси ти е много сърдита. Колкото до дядо ти... Можеш да си представиш как е приел случилото се. Предлагам да пийнеш нещо по-силно, преди да му се обадиш. Но първо трябва да поговориш с майка си. Може да си на трийсет и една, но все още си част от това семейство.

Той не би могъл да каже нещо, което да я накара да изпита по-голямо омерзение към себе си.

- Луси? - Беше Нийли. Баща й й бе предал телефона.

- Съжалявам - заяви младата жена припряно. - Наистина.

- Не се тормози за нищо - тутакси отвърна майка й. - Не ме интересува, че си зряла жена. Ние искаме да се прибереш у дома.

- Аз... аз не мога. - Луси прехапа устни. - Бягството ми още не е завършило.

От всички хора Нийли най-малко можеше да оспори това и дори не се и опита.

- Кога мислиш, че ще завърши?

- Аз... още не зная.

-Дай ми да говоря с нея! - чу се в телефона писъкът на Трейси.

- Ние дори не сме подозирали, че си била толкова нещастна - промълви Нийли.

- Не бях. Не бива да мислиш така. Просто... Не мога да обясня.

- Щеше ми се поне да се опиташ.

- Дай ми телефона! - извика Трейси.

- Обещай, че ще се обаждаш - настоя майка й. - И обещай, че ще позвъниш на дядо си.

Преди Луси да обещае каквото и да било, Трейси грабна телефона.

- Защо не ми се обади? За всичко е виновна тази Мег. Нена-ииждам я. Изобщо не биваше да слушаш какво ти приказва. Тя ревнува, защото ти се омъжваш, а тя - не.

- Трейси, зная, че те разочаровах, но вината не е на Мег.

Малката й сестричка Бътън се бе превърнала в осемнайсетгодишен вулкан от страст.

- Как е възможно в една минута да обичаш някого, а в следващата да го разлюбиш?