Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Примигна мъчително. Спомените за Къртис само отключиха и други спомени. Щеше да му е по-лесно да не мисли, ако имаше музика, с която да ги заглуши, но не можеше да слуша драматични произведения като „Отело“ и „Борис Годунов“ или други опери, докато Луси е наоколо. Или който и да било друг.

Искаше му се тя да дойде и да поговори с него. Искаше тя да е наблизо; искаше да е надалеч. Искаше тя да си тръгне, да остане, да си свали дрехите... Не можеше да се избави от това желание. Да е по цял ден с нея, би било изпитание за всеки мъж, особено за толкова сладострастно копеле като него.

Потри горната част на носа си. Извади мобилния от джоба и заобиколи къщата, откъдето тя нямаше да може да го чуе.

П анда продължаваше да настоява да бягат сутрин и въпреки че тя постоянно изоставаше, той се стараеше да не се откъсва по-напред.

- Само за миг да те изпусна от поглед и ти започваш да се тътриш - промърмори той.

Вярно беше. Тя обичаше да се разхожда, за да поддържа формата си, и членуваше в спортен клуб, който посещаваше сравнително често, но не беше запалена по бягането.

- И кога се назначи за мой личен треньор?

Той я наказа, като увеличи темпото. Но накрая все пак се смили и затича по-бавно.

Убеждението й, че Панда не е пълен неандерталец, както той искаше да я накара да повярва, нарастваше едновременно с любопитството й към него и Луси реши да се впусне в разузнавателна експедиция.

- Говорил ли си с гаджето си, откакто си заминал от там, където си бил?

Изсумтяване.

- И между другото, къде е това?

- На север.

- В Колорадо? В Ноум?

- Нужно ли е да говориш?

- Женен? Разведен?

- Внимавай с онази дупка. Ако си счупиш крака, сама ще се оправяш.

Тя пое малко въздух в изгарящите си дробове.

- Ти знаеш доста подробности от живота ми. Справедливо е да зная и аз нещо за теб.

Той отново хукна напред. За разлика от нея, не се задъхваше.

- Никога не съм бил женен и това е всичко, което ще ти кажа.

- Срещаш ли се с някого?

Той я стрелна с поглед през рамо - леко съжалително.

- А ти как мислиш?

- Че от цял отбор с дами, които се борят с алигатори с голи ръце, е трудно да избереш подходяща?

Тя чу някакъв звук - не бе сигурна дали е подхилкване, или предупреждение, че се е наслушал на глупави въпроси - но в крайна сметка научи единствено, че е сам, а нищо чудно да лъжеше за това.

- Много странно - не се предаваше Луси. - Откакто дойдохме тук, маниерите ти значително се подобриха. Сигурно се дължи на блатния въздух.

Той прекоси платното и продължи да тича от другата страна на пътя.

- Въпросът е следният - подхвана тя. - Защо беше нужно да си правиш труда с всичкото онова плюене и чесане, след като, и трябва да призная, че това ме удиви, явно не ти се получава естествено?

Луси очакваше той да подмине въпроса, но се излъга.

- И какво от това? Просто се отегчих, когато разбрах, че си прекалено голяма откачалка, за да те изплаша и накарам да постъпиш така, както е редно.

Никой досега не я бе наричал откачалка, но тъй като обидата идваше от него, не я взе присърце.

- Надявал си се, че когато видя контраста между теб и Тед, ще осъзная от какво съм се отказала и ще се върна в Уайнет.

- Нещо такова. Тед е добро момче и очевидно те обича. Опитвах се да му направя услуга. Спрях, когато осъзнах, че най-голямата услуга, която мога да му направя, е да ти попреча да се върнеш при него.

Думите му бяха толкова близо до истината, че я заболя, и двамата довършиха бягането в мълчание.

Когато се върнаха в къщата, той изхлузи през глава мократа от пот тениска, грабна маркуча и се обля с вода. Косата му полепна по врата на мокри черни кичури; слънчевите лъчи обляха лицето му, когато вдигна глава към небето.

Накрая Панда остави маркуча и избърса с длан водата от гърдите си. Мургавата му кожа, късият прав нос, леко разширен в края, и големите мокри юмруци смущаващо контрастираха със съвършената мъжка красота на Тед. Панда може и да не беше такъв грубиян, за какъвто се представяше, но въпреки това не се вписваше в нейния свят.

Тя осъзна, че го зяпа втренчено, и побърза да отвърне глава. Женското й тяло съвсем явно бе привлечено от това, което виждаха очите й. За щастие, женският й мозък не беше толкова глупав.

Дните се нижеха един след друг, измина седмица, откакто бяха дошли на езерото. Луси плуваше, четеше или печеше хляб - една от малкото храни, които обичаше. Не направи само едно - не се обади на Тед, нито на семейството си.

Всяка сутрин, след бягането, Панда се появяваше в кухнята с мокра от душа коса, с временно пригладени къдрици, макар тя да знаеше, че те много скоро отново ще щръкнат.