Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Не можеше повече нито миг да мисли за това.

-Аз обичам да ловя риба - изтърси тя. - Хвърлям обратно рибата. С изключение на онзи път, когато участвах в една от програмите на образователната организация „Аутуорд Боунд“. Тогава оставих рибата, защото...

-Не ме интересува. - Той се изправи и я изгледа продължително, този път без да я разсъблича с очи; бе спрял да прави това ,но я гледаше така, сякаш виждаше на рентген всяка част от нея, дори части, за които самата тя не подозираше, че същест-вуват. - Обади се на Тед и му кажи, че съжаляваш. Обади се на родителите си. Минаха три дни. Изживя приключението си. Време е богатото момиченце да се прибере у дома.

- Вече се наслушах на приказки за богати момиченца.

- Казвам това, което мисля.

- По-скоро това, което ти се иска да мислиш.

Той задържа изпитателния си поглед върху нея толкова дълго, че й стана неудобно, после кимна към кануто.

- Помогни ми да го спуснем във водата.

Те преобърнаха кануто и го плъзнаха в езерото. Без да чака покана, Луси грабна едно от веслата и седна в лодката. Тя се надяваше, че той ще се махне, но Панда взе другото весло и се качи в кануто, при това с такава грациозност, че то почти не се разклати.

През следващия час те се плъзгаха по водата, стараейки се да избягват водните хиацинти, с които бяха затлачени блатистите участъци. Докато плаваха от едно уединено заливче към друго под сянката на причудливите кипариси, обвити с испански мъх, двамата почти не разговаряха. Луси крадешком го наблюдаваше. Когато гребеше, мускулите му се напрягаха и изпъваха бялата тениска, така че черните букви на надписа върху гърдите му още повече изпъкваха. Тази тениска не беше сред последните му покупки и навярно е била в една от чантите на мотоциклета, когато Панда е потеглил от Уайнет. По-добре да си бе останала там.

- Онези стикери върху мотоциклета са достатъчно отвратителни - заяви Луси, - но поне отдалеч не се виждат.

Той гледаше към алигатора, който се припичаше на слънцето на отдалечения бряг.

- Обясних ти за онези стикери.

Тя се размърда на седалката, сетне отпусна веслото върху коленете си, оставяйки го той да гребе.

- Ти ми каза, че ги е залепил предишният собственик. Тогава защо не ми позволи да ги махна?

Панда премести веслото от другата страна на лодката.

- Защото ми харесват.

Луси се вторачи намръщено в надписа върху тениската: САМО ПЪРВИЯТ ПЪТ ИЗГЛЕЖДА ИЗВРАТЕНО.

- Подарък ми е - уточни той.

- От Сатаната?

Нещо подобно на усмивка се мярна върху лицето му и изчезна.

- Ако не ти харесва, знаеш какво да направиш. - Той отблъсна поредното валмо от водни хиацинти.

- Ами ако някое дете види тениската?

- Да виждаш деца наоколо? - Панда се намести на седалката. - Караш ме да съжалявам, че изгубих любимата ми тениска.

Тя извърна поглед към носа на лодката.

- Дори не искам да чувам.

- Гласеше: „Изцяло съм за еднополовите бракове, стига и двете кучки да са готини“.

Луси кипна и се извъртя толкова рязко, че кануто се заклати.

- Политическата коректност очевидно е нещо чуждо за теб, но не и за мен. Наречи ме старомодна, но аз мисля, че наистина е важно да се уважава достойнството на всеки човек.

Спътникът й извади веслото от мътната вода.

- По дяволите, жалко, че не взех онази, която купих преди две седмици.

- Огромна загуба, предполагам.

- Искаш ли да знаеш какво пишеше на нея?

-Не.

- Пишеше... - Той се наведе към нея и заговори с бавен шепот, който се понесе над водата. - „Ако те бях застрелял, когато исках, вече да съм те излежал“.

Дотук със задушевните разговори.

Когато се върнаха в къщата, Луси си направи сандвич с продуктите, които бяха купили, взе стара книжка с меки корици, явно забравена от някого, и се затвори в спалнята. Самотата я обгърна като тежко палто. Дали Тед бе предприел нещо, за да я открие? Очевидно не, имайки предвид факта, че не се бе опитал да я спре, когато побягна от църквата. Ами родителите и? Беше се обадила два пъти на Мег от телефона на Панда, така че за Тайните служби нямаше да е трудно да открият местонахождението и.

Ами ако Мат и Нийли вече я бяха отписали? Каза си, че не биха могли да го сторят.

Освен ако не бяха толкова отвратени от нея, че не желаеха да я виждат за известно време.

Не би могла да ги вини.

Нещо о странно се случи през следващите няколко дни. Маниерите на Панда претърпяха значително подобрение. Отначало Луси не забеляза отсъствието на всички онези оригвания, мляскания, шумни сърбания и почесвания. Но когато го видя сръчно да реже парче месо от костта и внимателно да преглъща първата хапка, преди да я помоли за черния пипер, тя се стъписа. Къде се бе дянало дъвченето с отворена уста и използването на опакото на ръката вместо салфетка? Колкото до намеците за сексуално насилие... Той почти не забелязваше, че е жена.