Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Тя го изгледа внимателно, сетне прикова поглед в очите му.

- Е, много жени ли си изнасилил?

Видя го. Гневна искра, тутакси потушена от полуспуснатите клепачи и шумното сръбване.

- Зависи какво наричаш изнасилване.

- Щеше да знаеш, ако си го правил. - Луси се гмурна в дълбокото. - Трябва да призная, че снощната вечер беше изключително интересна.

Веждите му се сключиха.

- Интересна! Ти мислиш, че е била интересна?

Не, тогава не мислеше. Но сега? Определено.

- Може би ако беше малко по-добър актьор, щеше да успееш да ме заблудиш.

Той се наежи, добивайки буреносен вид.

- Нямам понятие за какво говориш.

Тя подмина без внимание поредното му изпълнение.

- Очевидно е, че искаш да се отървеш от мен, но това ли бе най-доброто, което можа да измислиш? - Злодейските му устни се свиха на тънка черта и изражението му стана толкова заплашително, че тя трябваше да призове цялата си смелост, за да подпре лакти на масата и да срещне погледа му. - Никъде няма да отида, Панда. Няма да се отървеш от мен. - Едно малко дяволче я подбъзикна и тя посочи към ъгълчето на устата си. -Тук имаш малко храна.

- Все ми е тая.

- Сигурен ли си? На такъв придирчив гастроном като теб?

- Ако не ти харесва, знаеш какво да направиш.

- Да. Да отлетя у дома и да ти изпратя чек за хиляда долара плюс разходите.

- Дяволски си права, плюс разходите. - Той избърса уста със салфетката, по-скоро машинален жест, отколкото знак на капитулация.

Луси обви пръсти около своята чаша. Панда можеше по всяко време да я изхвърли на пътя и да изчезне, но той искаше парите, затова не го бе направил. А сега бе намислил да я изплаши и да прибере печалбата. Толкова по-зле за него.

Тя остави чашата на масата. През цялото това време Луси бе предполагала, че той командва парада, но е било точно обратното.

- Ти си голямо и лошо момче, Панда. Вече го разбрах. И сега, след като съм наясно, можеш да прекратиш представлението.

- Нямам понятие за какво говориш.

- Всички тези похотливи погледи. Приказките, че „искаш да правиш секс“.

Той отмести чинията си, оставяйки палачинките недоизядени, и я изгледа отвратено.

- Ето как аз виждам нещата. Богатото момиченце иска да внесе вълнение в живота си, размотавайки се с тип като мен. Греша ли?

Луси си напомни кой командва парада.

- Е, преживяването определено ме накара да си припомня колко е важно да имаш добри маниери на масата. - Тя го удостои със същия суров поглед, с който гледаше сестрите и брат си, когато извършеха някоя пакост. - Кажи ми къде отиваме?

- Аз отивам на езерото Кадо. А ти, ако знаеш кое е добро за теб, ще се отправиш към летището.

- Извинете. - Около шейсетгодишна жена, в костюм от сако и панталон в прасковен цвят, се бе приближила към сепарето им. Жената посочи към съседната маса, зад която седеше пълничък мъж с двойна брадичка и мустаци като на морж, преструвайки се, че гледа в друга посока. - Съпругът ми Конрад ми каза да не си пъхам носа в чужди работи, но аз не можах да не забележа... - Жената се втренчи в Луси. - Някой казвал ли ви е колко много приличате на президентската дъщеря? Онази Луси.

- Постоянно й го казват - обади се Панда. Той погледна през масата към Луси и й заговори на отличен испански: Ella es otra persona quepiensa que re pareces a Lucy Jorik. 4 После се обърна към жената. - Тя не говори много добре на английски.

- Удивително - продължи непознатата. - Сега, когато съм по-близо, виждам, че тя е доста по-млада. Надявам се, че като порасне, няма да стане като нея.

Панда кимна.

-Поредната разглезена богаташка, която си мисли, че целият свят й е длъжен.

Нa Луси никак не й се нравеше всичко това, но дамата в прасковения костюм бе набрала скорост.

Преди се възхищавах на начина, по който президент Джорик с възпитала децата си, но явно с тази Луси нещо не се е получило. Да избяга от онзи сладур Бодин. Не пропускам шоуто на майка му по телевизията. А Конрад е запален почитател на Голфа. Следи всички турнири, в които играе Далас Бодин.

-Предполагам, че някои жени не могат да оценят късмета си - присъедини се Панда охотно.

-Между нас да остане, Конрад също. - Тя се усмихна на Луси. - Е, пожелавам ви приятен ден. Извинете, че ви обезпокоих.

- Няма нищо - отвърна Панда, вежлив като пастор от малък град. Но в мига, в който жената се отдалечи, той смачка салфетката. - Да се махаме по-скоро от тук, преди да цъфне целият ти фен клуб. Само тези простотии ми липсват.

- Зъби се колкото искаш - заяви Луси. - Ти ме покани на това вълнуващо пътуване и аз нямам намерение да се отказвам.