Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Той взе от масата първото, но далеч не и последното, както тя подозираше, от топлите овесени хлебчета, които току-що бе извадила от фурната, разчупи го акуратно надве и намаза всяка половина с една лъжица портокалов мармалад.

- Тед знаеше ли за лекарските ти умения, когато ти позволи да го зарежеш? - попита Панда, след като преглътна втората хапка.

Апетитът й изведнъж изчезна и тя остави върху чинията своето хлебче.

- Тед не яде много въглехидрати. - Не беше вярно, но тя в никъв случай нямаше да признае, че така и не бе намерила време да изпече хляб за годеника си.

Луси се бе научила да готви, когато вече бе пораснала, под фулиеобразните лампи от неръждаема стомана, които висяха в кухнята на Белия дом. Там тя се спасяваше, когато караниците ни сестрите и брат й започваха да й късат нервите. Беше се учила от най-добрите готвачи в страната и сега Панда, вместо Тед, се възползваше от готварските й умения.

Той завинти капака на бурканчето с мармалад.

- Тед е от тези мъже, които са се родили под щастлива звезда. Ум, пари, изисканост. - Бутна бурканчето на полицата в хладилника и затръшна вратата. - Дори целият останал свят да потъва, Тед Бодин ще плава с развети платна.

- Да, но миналия уикенд той потъна доста надълбоко - изтъкна Луси.

- Вече го е преживял.

Тя се помоли наум това да е истина.

Близо до къщата езерото Кадо беше плитко, с блатисто дъно, затова тя не плуваше там, но когато бяха по-навътре в езерото, скачаше във водата от малката лодка, която вървеше заедно с къщата. Панда никога не влизаше във водата с нея и осем дни след пристигането им - единайсет след като бе избягала от църквата - тя го попита за това, докато плуваше край малката лодка.

- Странно, че такъв корав тип като теб се бои да се потопи във водата.

- Не мога да плувам - отвърна той и подпря босите си крака върху напукания борд на лодката. - Никога не съм се учил.

Тя бе видяла колко много обича да плава с лодката и думите му й се сториха странни. И защо никога не сваляше дънките си? Луси се обърна по гръб и опита нов подход.

- Не искаш да видя кльощавите ти крака. Страх те е, че ще ти се подигравам. - Сякаш някаква част от тялото му можеше да бъде по-малко мускулеста...

- Харесвам дънки - заяви той.

Тя пусна краката си и ги заразмахва във водата.

- Не разбирам. Тук е горещо като в сауна и ти тутакси сваляш тениската, тогава защо не носиш шорти?

- Имам белези. Стига толкова приказки.

Панда може би казваше истината, но Луси се съмняваше. Когато се облегна на кърмата, слънчевата светлина позлати смуглата му пиратска кожа, а полупритворените му очи я гледаха по-скоро апатично, отколкото заплашително. Заля я поредната от онези нежелани вълни... или нещо подобно. Искаше да мисли, че това е обикновено любопитство, но беше нещо повече. Неволна възбуда.

И какво? Бяха минали почти четири месеца откакто с Тед се бяха любили, а тя беше обикновено човешко същество. Какво лошо имаше, след като нямаше намерение да се поддава на греховните помисли? При все това искаше да го накаже, задето заради него мислеше за това, което не биваше.

- Колко странно, че нямаш татуировки. - Тя заплува кучешката към кърмата. - Никакви танцуващи голи жени по бицепсите, никакви цинични надписи по кокалчетата на пръстите. Нямаш дори от онези противни железни кръстове. Не се ли боиш, че ще те изритат от рокерския клуб?

Проблясващата светлина, отразена от водата, смекчаваше очертанията на острите му скули.

- Мразя иглите.

- Не плуваш. Мразиш иглите. Страх те е да си показваш краката. Май доста си сбъркан, а?

- Ти си последната личност, която може да упреква другите, че са сбъркани.

- Вярно е. Поднасям най-дълбоките си извинения. - Тя успя да издаде нещо, наподобяващо неговите презрителни изсумтявания.

- Кога смяташ да се обадиш на родителите си? - изтърси Панда ни в клин, ни в ръкав.

Тя се гмурна и остана под водата колкото можа по-дълго.

- Мег им е казала, че съм добре - обяви, когато изплува на повърхността, макар да знаеше, че не е същото, като да говори лично с тях.

Липсваха й заяжданията на Шарлот и Холи, мелодрамите на Трейси, обърканите преразкази на Андре за последния научнофантастичен роман, който е прочел. Мъчно й беше за Нийли и Мат, но мисълта да вдигне телефона и да им се обади я парализираше. Какво би могла да им каже?

Панда й помогна, не особено нежно, да се качи обратно в лодката. Евтиният и черен цял бански се бе набрал нагоре, но той сякаш не забеляза. Той запали извънбордовия двигател и те чаплаваха към кея. Докато изключваше мотора, тя взе джапанките, но преди да скочи от лодката, той изрече: