Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Тя погледна към стълбата, водеща към втория етаж, но нямаше желание да продължи с огледа. Вече напълно се бе стъмнило, а тепърва трябваше да намери място, където да пренощува. Но не искаше никъде да ходи. Искаше да спи тук, в тази голяма призрачна къща, изпълнена със спомените за отминали лета.

Луси се върна в голямата спалня на първия етаж. Грозни вертикални щори закриваха плъзгащите се врати, от които се излизаше на откритата веранда, а единствената заключалка беше отрязаната дръжка на метла, затъкната в релсата. След малко разузнаване, тя откри купчина от същите боксерки с ниска талия, които Панда бе купил по време на едно пазаруване, както и чифт черно-бели карирани шорти за плуване. Тя извади вещите си от колата, заключи вратата на спалнята, за да не влезе някое диво животно, и се устрои за през нощта.

Необясними проскърцвания смущаваха съня й, а на зазоряване сънува кошмар, че тича из къща с твърде много стаи, но без нито един изход. Сънят я събуди.

В стаята беше студено, ала тениската бе прилепнала към тялото й. Ранната утриина светлина проникваше през вертикалните щори. Луси се протегна, но изведнъж рязко се изправи в леглото, когато чу прещракването на ключалка.

Едно момче влезе през вратата, която тя бе заключила, преди да си легне.

- Махай се! - изшептя тя.

Момчето изглеждаше не по-малко стреснато от нея, но бързо се окопити. Големите му очи се присвиха и то доби войнствен вид, сякаш тя бе натрапникът.

Луси преглътна с усилие и седна на леглото. Ами ако беше сбъркала къщата?

Момчето носеше торбести, не особено чисти сиви спортни шорти, яркожълта тениска с щампована отпред електрическа китара и протрити маратонки без чорапи. Беше афроамериканче, а кожата му беше няколко нюанса по-светла от тази на брат й Андре. Дребно и мършаво - може би десет- или единайсетгодишно - детето имаше къса бухнала коса, възлести колене, дълги ръце и враждебно, агресивно изражение, сякаш предизвикваше целия свят. Може би този образ щеше да бъде по-убе-дителен, ако войнственият му вид не контрастираше с невероятно красивите златистокафяви очи, обрамчени с гъсти мигли.

- Ти не трябва да си тук - заяви момчето и вирна брадичка.

- Панда каза, че мога да остана - набързо скалъпи Луси лъжата.

- Той нищо не е казал на баба за това.

Значи, все пак не бе сбъркала къщата. Въпреки че разумът й заповядваше да дойде на себе си, не можеше да спре да трепери.

- Той не е споменал и за теб - каза Луси. - Кой си ти?

Но още докато задаваше въпроса, подозираше, че знае отговора. Това беше синът на Панда. А красивата бременна афроамериканска съпруга на Панда в момента беше в кухнята и подготвяше дома за ежегодната лятна ваканция, докато тъща му подреждаше в хладилника продуктите, които бяха купили по пътя. И всичко това означаваше, че Луси, два пъти носителка на наградата за отлично поведение в гимназията и председател на студентския съвет през последната година в колежа, беше съучастничка в прелюбодеяние.

- Аз съм Тоби - почти изплю той. - А ти коя си?

Трябваше да попита.

- Ти синът на Панда ли си?

- Да бе, точно. Ти изобщо не го познаваш, нали? Ти си някаква наркоманка от сушата и си нахлула тук, защото те е било страх да спиш на плажа.

Презрителната му нападка й донесе облекчение.

- Не съм наркоманка. Казвам се... Вайпър. - Думата сама излетя от устните й, отекна мелодично в главата й. Искаше отново да я произнесе. Вместо това провеси крака от ръба на леглото и погледна към вратата. - Защо нахълта в спалнята ми?

- Вратата не трябваше да е заключена. - Той се почеса по прасеца с върха на другата маратонка. - Моята баба се грижи за къщата. Тя видяла колата ти и ме изпрати да проверя кой е дошъл.

Луси се въздържа да отбележи, че въпросната „баба“ е доста нехайна икономка. Съдейки по това, което бе видяла, подовете бяха избърсани само в средата, а обирането на прах включваше само няколко маси.

- Почакай ме в кухнята, Тоби. Там ще поговорим. - Тя оправи усуканите си шорти и стана от леглото.

- Ще се обадя в полицията.

- Давай - предизвика го Луси. - Аз пък ще се обадя на Панда и ще му кажа, че десетгодишно хлапе е проникнало в спалнята му.

Златистокафявите очи се разшириха от възмущение.

- Не съм на десет! Аз съм на дванайсет!

- Извинявай за грешката.

Той й метна злобен поглед и излезе с ленива походка от стаята, преди тя да измисли как да го попита дали знае истинското име на Панда. Когато влезе в кухнята, момчето бе изчезнало.