Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Прочете интервюто на Луси във „Уошингтън Поуст“. Нямаше нито дума за него, а и защо да има? Но не му се нравеше, че лицето й отново беше по новинарските страници.

Забеляза няколко сиви косъма в косата си. И сякаш това не беше достатьчно потискащо, но и работата му не вървеше. Актрисата, която играеше второстепенна роля във филма, започна да го сваля и не смяташе да се отказва. Беше невероятно красива, с тяло почти съперничещо на изваяните форми на доктор Кристи. Да скочи в леглото с друга жена, щеше да е най-добрият начин да заличи спомените за предшественицата й, но той дори не можеше да помисли за това. Заяви на актрисата, че е влюбен в друга.

Същата вечер Панда се напи за пръв път от години. Събуди се, обзет от паника. Въпреки всичките му усилия, призраците, които толкова дълго бе държал настрани, започнаха да се завръщат. Обади се на единствения човек, който смяташе, че може да му помогне.

- Кристи, аз съм...

Луси си намери апартамент и работа в Бостън, докато прессекретарят на Нийли отбиваше атаките на медиите. Госпожица Джорик скоро започва нова работа и е прекалено заета за допълнителни интервюта. Луси възнамеряваше да остане заета до представянето на първата си книга.

В последната вечер у дома във Вирджиния тя седеше с родителите си в закрития двор на имението, където бе отраснала. Нийли бе облякла един от старите пуловери на Луси от студентските времена, за да се стопли, но това не й пречеше да изглежда елегантна и аристократична. Отпиваше от чашата с горещ чай, а меднокестенявите й коси, обикновено прибрани в изискана прическа, се вееха, разрошени от октомврийския вятър.

Светлата кожа на майка й и мейфлауърското й потекло поразително контрастираха със смуглото лице и работническата закалка на баща й, някогашен хулиган от Питсбърг, града на стоманата. Мат сложи едно дърво в новото външно огнище.

- Ние злоупотребихме с добрината ти - рязко заяви той.

Нийли обви пръсти около топлата чаша.

- Случи се толкова постепенно, а ти винаги се впускаше с такъв ентусиазъм да помагаш във всичко, че не сме го забелязали. Когато прочетохме това, което си написала... Беше толкова зряло и разумно и същевременно безкрайно затрогващо.

- Радвам се, че ще продължиш да пишеш - обади се баща й. - Знаеш, че винаги съм готов да ти помогна с каквото мога.

- Благодаря - отвърна Луси. - Няма да забравя предложението ти.

Изневиделица майка й нанесе на Луси един от прословутите си удари, нейна запазена марка в политиката.

- Готова ли си да ни разкажеш за него?

Луси стисна чашата си с вино.

- За кого?

Нийли не се поколеба.

- За мъжа, който е потушил искрите в очите ти.

- Не е... толкова зле - излъга Луси.

- Ето какво ще ти кажа - прогърмя заплашително гласът на Мат. - Ако някога видя кучия син, ще му сритам задника.

Нийли повдигна вежди към него.

- Поредното напомняне колко благодарни сме всички ние, като нация и страна, задето аз бях избрана за президент, а не ти.

Панда два пъти обиколи квартала, преди да събере смелост да влезе в триетажната сграда от кафяви тухли. „Пилзен“ бе някогашно свърталище на полските емигранти в Чикаго, но сега бе центърът на мексиканската общност в града. Стените в тесния коридор бяха покрити с цветни графити или може би бяха фрески - трудно бе да се каже в един район, където дръзкото улично изкуство бе толкова процъфтяващо.

Откри вратата в края на коридора. Ръчно написаната табела гласеше:

ВЪОРЪЖЕН СЪМ И БЕСЕН ВЛЕЗТЕ, АКО ВИ СТИСКА

Къде, по дяволите, го бе изпратила Кристи? Панда бутна вратата и пристъпи в стаята, декорирана в ранен стил „Армия на спасението“ с нацепен кожен диван, две кресла от различни гарнитури, маса за кафе от светло дърво и грубо издълбан в стената орел, под плакат с надпис:

АМЕРИКАНСКА МОРСКА ПЕХОТА От 1775 г. помага на лошите момчета да гушнат букета

Мъжът, който се появи от преходната стая, беше приблизително на възрастта на Панда, с омачкани дрехи и разрошена, започваща да олисява коса, голям нос и дълги, извити надолу мустаци ала Фу Манчу25.

- Шейд?

Панда кимна.

- Аз съм Джери Евърс. - Мъжът пристъпи напред с леко неустойчива походка и протегната ръка. Панда неволно сведе поглед към крака му. Евърс поклати глава, после нави крачола на широките дънки, разкривайки протезата. - Сангин. Служих в трети батальон, пети полк.

Панда вече знаеше, че Евърс е бил в Афганистан, и затова само кимна. Морските пехотинци от пети полк бяха пострадали жестоко в Сангин.