Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

- Защото не желая да говоря с нея - избоботи той.

- Вчера позвъних на Луси. Тя все още е в къщата.

Търсеха го на другата линия, което беше идеален предлог да

затвори. За нещастие, се обаждаше Кристи.

- Нямам време за разговори - отряза я Панда.

Тя не му обърна внимание.

- Темпъл беше изумителна в нашето интервю. Напълно честна и открита.

Отне му минута, за да разбере, че тя говореше за дългата серия, посветена на консултациите, чиито снимки двете с Темпъл току-що бяха приключили. Продуцентите възнамеряваха да открият новия сезон с този епизод, знаейки, че лесбийските откровения на Темпъл ще предизвикат истинска буря в публич-ното пространство и ще спечелят нов кръг от зрители.

- Накрая ще поканим Макс - добави Кристи - и гледката на двете заедно ще смекчи дори най-коравосърдечните сърца. На публиката ще се хареса да види Темпъл в нова светлина. А аз ще се появя с рокля.

- Обзалагам се, че ще е плътно прилепнала.

- Е, човек не може да има всичко.

- А аз искам само едно - изръмжа Панда. - Искам ти и твоята дяволска приятелка да ме оставите на мира.

Последва кратка, осъдителна пауза.

- Ти би могъл да живееш много по-пълноценно, Панда, ако следваш съветите ми и престанеш да прехвърляш гнева си на други хора.

- Сега затварям, за да намеря по-висок прозорец, от който да скоча.

Но колкото и да се оплакваше от тях, понякога му се струваше, че само техните настойчиви обаждания го крепят. Тези жени наистина бяха загрижени за него. А и те бяха единствената нишка, която го свързваше с Луси.

Тази година есента дойде по-рано в Черити Айланд. Туристите изчезнаха, въздухът стана по-хладен, а листата на кленовете започнаха да се обагрят в алено. Писането, което в началото беше мъка за Луси, сега се бе превърнало в нейно спасение и тя най-после успя да изпрати завършения ръкопис на баща си.

Прекара следващите дни, като обикаляше с велосипед острова и се разхождаше из пустите плажове. Не знаеше точно кога се бе случило, но през пелената на болката и гнева бъдещето й доби все по-ясни очертания.

Повече нямаше да се занимава с лобистка работа, която ненавиждаше. Щеше да послуша сърцето си и отново да работи с проблемни деца. Но това нямаше да е всичко. Съвестта й диктуваше, че тя трябва да продължи да използва славата си „втора ръка“, за да бъде полезна на по-голям брой нуждаещи се деца. Този път Луси възнамеряваше да осъществи това посредством нещо, което истински я вдъхновяваше - чрез писането.

Когато най-безпощадният й критик - нейният баща журналист - прочете ръкописа и й се обади, той потвърди това, което тя вече знаеше: Луси, ти си истинска писателка.

Тя щеше да напише своя книга, но не за себе си или семейството си, а за реални деца в беда. И нямаше да е написана в сух научен стил. Луси щеше да я изпълни с личните истории на деца, на консултанти, с цел да привлече общественото внимание върху проблемите на най-беззащитните членове на обществото. Името й върху корицата щеше да заинтригува много читатели. Това означаваше, че хиляди хора - може би стотици хиляди - които не знаеха нищо за децата в неравностойно положение - щяха да научат от първа ръка за нелеката им съдба.

Но изясняването на житейската й посока не й донесе спокойствието, за което жадуваше. Как можа да се влюби в Панда? Горчивият възел пареше толкова силно в гърдите й, че понякога Луси имаше чувството, че ще избухне в пламъци.

Ръкописът бе изпратен, октомври бързо наближаваше и тя реши да се обади на прессекретаря на майка си, за да й уреди интервю с журналист от „Уошингтън Поуст“. В предпоследния ден на септември Луси седна на остъклената веранда, притисна телефона до ухото си и даде интервюто, което толкова дълго бе избягвала.

Беше унизително... Аз се паникъосах... Тед е един от най-прекрасните мъже, които някога съм срещала... През последните няколко месеца работих върху книгата на баща ми и се опитах да си изясня коя съм и какво искам от живота... Възнамерявам да напиша своя книга... в защита на правата на децата, чийто глас не се чува...

Не спомена за Панда.

След интервюто Луси се обади на Тед и проведе разговора, за който досега не можеше да събере сили. После започна да опакова багажа си.

Откакто Луси се бе върнала в къщата, Бри няколко пъти я бе навестявала в някогашния си летен дом. Дойде на следващия ден след интервюто, за да й помогне да почисти и подреди къщата, преди да си тръгне. Само за няколко месеца тя, Тоби и Майк бяха станали неотменна част от живота на Луси и щяха много да й липсват. Но колкото и да беше близка с Бри, Луси не можеше да говори с нея за Панда. Не можеше с никого да говори за него, дори с Мег.