Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Бри бе приседнала върху плота и наблюдаваше как Луси почиства големия хладилник от неръждаема стомана.

- Странно - промълви тя. - Мислех, че завръщането ми в тази къща ще ме разстрои, но изпитвам единствено носталгия. Майка ми е приготвила толкова скапани вечери в тази кухня, че дори и скарата на баща ми не можеше да помогне. Той вечно изгаряше всичко.

Изгорелите хамбургерите не бяха най-големият грях на бащата на Бри, но не на Луси се падаше да й разкаже тази история. Тя й подаде едва наченато бурканче с горчица.

- Искаш ли го?

Бри кимна и Луси сложи бурканчето в кашона при другите останали продукти, които щеше да даде на съседите.

Бри нави ръкавите на дебелия пуловер, който бе облякла, за да се предпази от ранния есенен хлад.

- Сега, когато не прекарвам целия ден в лавката, се чувствам като истинска мързелана.

- Голяма мързелана, няма що. Ти работи като луда. - Бри бе изгубила една трета от тазгодишния мед заради вандалите, опустошили лавката - група пънкари, заловени тъкмо когато се качвали на ферибота. Но благодарение на сухото циганско лято и топлите дни бе успяла да събере почти четиристотин и петдесет килограма мед.

- Винаги ще обичам пастор Сандърс - заяви Бри.

Свещеникът от „Милосърдно сърце“ бе уредил среща на Бри с търговка на едро от сушата, която зареждаше верига от магазини за подаръци в Средния запад. Жената бе възхитена от мострите на Бри: ароматния мед с различни вкусове, лосионите, свещите и поздравителните картички, пчелния восък за лъскане на мебели. Направо се бе влюбила в изрисуваната стъклена топка за коледна украса, оцеляла от набега на хулиганите.

- Новите етикети с въртележката бяха черешката на тортата - съобщи Бри. - Тя беше във възторг от тях. Твърди, че придават на продуктите причудлива елегантност. Въпреки това не очаквах такава голяма поръчка.

- Явно жената има добър вкус.

- Не знам какво щях да правя, ако не беше тази поръчка. Е, знам, но се радвам, че не се наложи. - Тя кимна отново, когато Луси вдигна неотворен пакет с моркови. - Мисълта да бъда финансово зависима от Майк ми е непоносима. Вече съм го преживяла и никога повече няма да го допусна.

- Горкият Майк. Той иска единствено да се грижи за теб, а всичко, което искаш ти, е да се грижиш сама за себе си. Ще трябва скоро да се омъжиш за него.

- Знам. Но там е работата, че Майк Муди е... - Върху устните й се появи замечтана усмивка. - Той е толкова стабилен. Този мъж винаги е на мястото си и никъде няма да отиде.

Луси преглътна болката си.

- Ако не се смята това, че всяка нощ прескача навътре и навън през прозореца на спалнята ти.

Бри се изчерви.

- Казах ти го под секрет.

- Както ми каза колко страстен любовник е. Спокойно можех да доживея дните си и без тази информация.

Бри не обърна внимание на възраженията на Луси.

- Наистина вярвах на Скот, когато твърдеше, че проблемът е в мен, но сега изпитвам единствено съжаление към бедната му деветнайсетгодишна хлапачка. - Замечтаната усмивка се завърна. - Кой би могъл да помисли, че такъв пуритан и религиозен мъж като Майк може да е толкова...

- Страстен - уточни Луси, прекъсвайки словоизлиянията й.

Усмивката на приятелката й помръкна.

- Ако Тоби ни хване...

- Което, рано или късно, ще се случи. - Луси добави парче сирене пармезан и - едва сподавяйки желанието да го запрати в стената - неначенато бурканче с портокаловия мармалад на Панда.

- Майк става все по-нервен, задето трябва да се промъква тайно. Той директно заплаши, че ще прекрати своите, ъ, услуги... докато не се съглася да определя датата. Изнудване. Представяш ли си?

Луси затвори вратата на хладилника.

- Какво те спира, Бри? Наистина?

- Просто съм толкова щастлива. - Тя залюля крака и се замисли. - Знам, че трябва да преодолея отвращението си от брака и ще го направя. Просто още не съм готова. - Плъзна се от плота. - Ти ще се върнеш на острова, за да ни видиш, нали?

Луси не желаеше никога повече да се връща на острова.

- Разбира се - отвърна тя. - А сега, хайде да занесем този кашон у вас. И никакви дълги сбогувания, нали?

- В никакъв случай.

Но и двете знаеха, че няма да е лесно да сдържат сълзите. И не беше.

Най-накрая Панда спря да кашля и силите му започнаха да се завръщат, но имаше чувството, че сякаш му бяха отрязали някой крайник. Рефлексите му не бяха толкова бързи - не достатъчно лоши, за да забележи някой друг, но той знаеше. На стрелбището ръката му не беше толкова уверена, а когато тичаше, без причина губеше ритъм. Събаряше чашата с кафе, изпускаше ключовете.