- Луси, тази вечер излизам. Вратата е заключена.
- Страх ме е. Остани тук.
- Не се дръж като бебе. Вече си голямо момиче.
Но тя не беше голямо момиче - беше само на осем - и през следващите няколко години се бе превърнала в единствения отговорен човек в мрачното им домакинство.
- Луси, по дяволите! Къде са парите, които скрих в дъното на чекмеджето?
- Платих с тях проклетия наем! Искаш ли пак да ни изхвърлят?
Луси винаги бе вярвала, че чувството на отговорност се е появило след смъртта на Санди, когато трябваше да се грижи сама за Трейси, но сега разбираше, че го е имала дълго преди това.
Тя писа, докато мускулите й се схванаха, но не можеше да пише вечно, затова спря, когато сърдечната болка стана непоносима. Тогава отново разпали гнева си. Само когато бушуваше в нея, можеше да продължи да диша.
П анда с нетърпение очакваше новата си задача - организиране на охраната на снимачната площадка на високобюджетен филм - но два дни след започване на работата бе повален от грип. Вместо да остане на легло, както му препоръчаха лекарите, той работеше въпреки треската и високата температура и накрая се разболя от пневмония. Продължи да работи, защото, ако легнеше на легло, щеше да мисли единствено за Луси Джорик, а той не можеше да си го позволи.
Бъди най-добрият в това, което умееш... Великолепен девиз до деня, в който я срещна.
- Ти си кретен - заяви му Темпъл по време на едно от прекалено честите й телефонни обаждания. - Имаше шанс да бъдеш щастлив, а ти избяга. Сега се опитваш да се саморазрушиш.
- Само защото си уредила личния си живот, не означава, че всички искат същото - сряза я той, доволен, че тя не може да види колко измършавял и напрегнат изглежда.
Той имаше повече предложения за работа, отколкото можеше да поеме, затова нае двама бивши полицаи да работят за него. Единия изпрати със задача в Далас, а другия - да се изживява като бавачка на актьор тийнейджър в Ел Ей.
Темпъл отново се обади. Панда бръкна в джоба за носна кърпичка, за да издуха носа си, и заговори пръв, преди тя да се впусне в една от поредните си тиради за Луси.
- Как върви заснемането на новия сезон?
- Ако не се смята това, че продуцентите постоянно крещят на Кристи и мен - отвърна тя, - всичко върви страхотно.
- Вие двете ги поставихте в трудна и безизходна ситуация. Имате късмет, че нямаха време да ви заменят, иначе и двете сега щяхте да си търсите нова работа.
- И тогава те щяха да съжаляват - отсече Темпъл. - Публиката вече се отегчи от старото шоу и много ще й хареса новият подход. В него има много повече задушевност. Кристи отново ще е облечена в червените бикини, но са й отделили много повече ефирно време и тя прекрасно го оползотворява. - Той я чу да хрупа нещо. Ябълка? Стрък целина? Бисквита, която си позволява всеки ден? - Сега тренировките са много по-забавни - продължи тя. - А днес направо се разплаках! С истински сълзи. Рейтингът ще хвръкне до небесата.
- В гърлото ми засяда буца само като си помисля за това -рече провлачено той, но се закашля и побърза да заглуши кашлицата.
- Не, наистина - не спираше Темпъл, - тази участничка, казва се Аби, е била жестоко малтретирана като дете. Просто... ме покърти. Всеки има своя история. Не зная защо преди не съм отделяла повече време, за да ги изслушвам по-внимателно.
Панда знаеше защо. Обръщането на прекалено внимание на страховете и комплексите на другите хора може би щеше да я накара да се замисли над собствените си проблеми, а Темпъл не е била готова за това.
Тя отново заговори с пълна уста:
- Обикновено след две седмици снимки пресипвам от това, че постоянно крещя на хората, но слушай какво ще ти кажа.
- Всячески се опитвам да не го правя. - Той отпи глътка вода, за да потисне поредния пристъп на кашлица.
- Мислех, че Луси е луда, когато говореше за своя подход „достатъчно добре“ към тренировките, но тя е напипала нещо. В момента работя върху дългосрочна програма, която е много по-реална. И... Виж сега... Създадохме нова рубрика, „Скрита камера“, в която учим зрителите да четат етикетите върху храните, като устройваме фалшиви скандали на пътеките в супермаркетите.
- Това със сигурност ще ти спечели „Еми“.
- Язвителността не ти отива. Подигравай се колкото щеш, но ние най-после ще можем да помогнем на хората в дългосрочен план. - А после додаде, защото все още искаше той да мисли, че тя е корава, както винаги: - Обади се на Макс. Оставила ти е три съобщения на гласовата поща, а не си отговорил на нито едно.
Читать дальше