Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

- Добре ли сте, госпожо?

- Аз... добре съм. - Тя се изправи с мъка на крака. Ванът потегли.

В нощното небе избухна мълния и на светлината й Луси видя мъката в очите на Панда, долови фалшивата войнственост в гласа му. Панда не вярваше на себе си, че няма да я нарани.

Младата жена извърна лице към мрачното, натежало от дъжда небе. Той би рискувал живота си, за да я защити дори от самия себе си. Как можеше тя да се пребори с такава желязна воля? Виждаше само един начин. Със своята желязна воля.

И с един план...

26.

К огато снимките на филма приключиха, Панда се върна на острова, сякаш това щеше да го приближи до Луси. Къщата изглеждаше мокра и самотна в мрачния ноемврийски следобед. Изсъхнали листа бяха запушили улуците, прозорците бяха обвити в паяжини, а земята бе покрита със счупени клонки от последната буря. Той включи пещта за отопление и заброди из притихналите стаи с увиснали рамене и ръце в джобовете.

Панда така и не бе намерил някой, който да се грижи за къщата, и мебелите бяха покрити с тънък слой прах, но присъствието на Луси се усещаше навсякъде: в купата с речни камъчета, поставена върху масичката за кафе на остъклената веранда, удобно пренаредените мебели, разчистените рафтове и масички. Имаше чувството, че къщата сякаш вече не очакваше завръщането на семейство Ремингтън, ала не я усещаше и като своя. Тя беше нейна. Беше нейна от мига, в който тя бе пристъпила прага й.

Дъждът бе спрял. Панда извади старата сгъваема стълба от гаража и почисти улуците, като едва се задържа да не падне, когато се плъзна по стъпалото. Метна в микровълновата един от отвратителните замразени диетични полуфабрикати на Темпъл, отвори кутия с кока-кола и за да довърши самоизтезанието, реши да спи в леглото в бившата спалня на Луси, която преди това бе негова. На следващия ден изяде студена закуска, изпи две чаши кафе и пое през гората.

Къщата на съседите беше свежо боядисана с бяла боя и имаше нов покрив. Панда почука на задната врата, но Бри не отвори. През прозореца видя върху кухненската маса гърненце с цветя и разпръснати учебници и тетрадки, значи, двамата с Тоби все още живееха тук. Тъй като нямаше какво друго да прави, той се настани на предната веранда и зачака тя да се върне.

Час по-късно старият й шевролет „Кобалт“ се показа на шосето. Панда стана от влажното плетено кресло и се отправи към стълбите. Тя спря колата и излезе. Не се притесни да го види, по-скоро се озадачи.

Изглеждаше различна от преди - отпочинала, ведра и не толкова болезнено слаба. Носеше дънки и сивкаво жълтеникаво сако от мек вълнен плат, а косата й бе прибрана в хлабав кок. Тя пристъпи към него с новопридобита увереност.

Панда пъхна ръце в джобовете.

- Къщата изглежда добре.

- Стегнахме я, за да я дадем под наем следващото лято.

- А какво ще стане с пчелите? - Луси би била загрижена за тях.

- Договорих се със семейството, което е собственик на съседната овощна градина, да преместим кошерите там.

Той кимна. Тя зачака. Панда пристъпи от крак на крак.

- Как е Тоби?

- Той е най-щастливото дете на острова. Сега е на училище.

Панда се опита да измисли какво още да каже и накрая зададе въпроса, който не възнамеряваше.

- Говорила ли си с Луси?

Бри беше същата като Темпъл. Кимна, но не каза нищо.

Той извади ръце от джобовете и слезе по стълбите.

- Трябва да поговоря за нещо с теб.

В този момент се приближи кадилакът на Майк. Майк изскочи от колата и протегна ръка с такъв вид, все едно срещата му с Панда е най-щастливото събитие за деня.

- Хей, чужденецо! Страхотно е, че се върна.

Косата му бе по-къса, с по-небрежна прическа и с изключение на часовника се бе отказал от всякакви бижута. Изглеждаше безгрижен и щастлив, като човек, когото не преследват никакви демони. Панда потисна негодуванието си. Муди не беше виновен за това, че е постигнал това, което Панда не бе успял.

Майк прегърна Бри.

- Тя каза ли ти, че най-после определихме датата на сватбата? В навечерието на Нова година. Най-трудната сделка в живота ми.

Бри изви вежда към него.

- Сделката сключи Тоби.

- Крушата не пада по-далеч от дървото - ухили се Майк.

Бри се засмя и го целуна по ъгълчето на устата.

- Поздравления и на двамата - рече Панда.

Денят беше топъл и Майк предложи да седнат на верандата. Гостът се настани в креслото, което току-що бе освободил, Бри седна на другото кресло, а Майк се нагласи върху парапета. Той го осведоми надълго и нашироко за процъфтяващия бизнес на Бри, а след това сподели за последните успехи на Тоби в училище.