Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Луси се спря между колоните от двете страни на широката стълба. Панда тръгна към нея по покритата с тухли пътека.

- Кой е умрял? - попита тя, оглеждайки костюма му.

Би трябвало да се досети, че той няма да цъфне в дома на президента на САЩ по дънки и тениска.

- Нямах време да се преоблека.

Луси слезе по стъпалата и пристъпи по пътеката, осеяна с пурпурни и пожълтели листа. Въпреки дребното лице и пижамата на жаби, тя не приличаше на тийнейджьрка. Беше напълно зряла жена - съблазнителна, сложна и гневна, което дяволски го плашеше.

Вирна брадичка и войнствено се вторачи в него като професионален боксьор.

- Има голяма разлика между това, да си направиш вазектомия и да възнамеряваш да си направиш вазектомия.

- Какви ги приказваш? Никога не съм казвал, че съм си направил.

Тя изсумтя пренебрежително.

- Няма да споря с теб за това. - Тя закрачи гневно по мократа, покрита с листа трева към дървото, под което спокойно е можел да се разположи Томас Джеферсън, докато нанася поправки в Декларацията за независимостта. - Факт е - продължи, - че един от малките ти негодници е регистрирал хоумрън и сега ще ставаш баща. Какво мислиш за това?

- А-аз още не съм имал време да мисля.

- Е, аз имах и ще ти кажа, че тая няма да я бъде. Няма да се преструвам, че съм заченала от банка за сперма, нито ще cе отърва от това бебе.

Той се ужаси.

- Дявол да го вземе, разбира се, че няма.

- И какво смяташ да направиш по въпроса? - продължи тя под пълна пара. - Ще получиш нервен срив?

Нехайството, с което спомена миналите му психически проблеми, сякаш не бяха нищо важно, го накара да я обикне дори повече, ако изобщо подобно нещо бе възможно.

- Е? - Тя тропна с крак върху мократа трева, като че ли беше учителката му от трети клас. - Какво ще кажеш за свое оправдание?

Той преглътна.

- Добре свършена работа?

Панда очакваше тя да му се нахвърли за тези думи. Вместо това Луси сви устни.

- Родителите ми няма да са особено щастливи.

Меко казано. Той заговори предпазливо, осъзнавайки, чс стъпва по тънък лед:

- Какво искаш да направя?

Тя превключи на свръхзвукова скорост.

- Така си и мислех! Приключвам с теб!

Понесе се обратно към къщата и тъй като Панда не можеше да сграбчи грубо една бременна жена и да я спре, както би постъпил с жена, която не е бременна, просто препречи пътя й.

- Обичам те.

Луси се закова на място и изсумтя възмутено.

- Аз не съм ти безразлична и ти държиш на мен. Има голяма разлика.

- Това също. Но най-важното е, че те обичам. - Гърлото му пресъхна. - Обикнах те в мига, в който те видях в онази тексаска уличка.

Кафявите й очи със зелени точици се разшириха.

- Това е лъжа.

- Не е. Не казвам, че тогава съм осъзнавал, че те обичам, но още от самото начало почувствах, че между нас се заражда нещо голямо. - Той искаше да я докосне - Господи, нима не искаше винаги да я докосва? - но се боеше, че това само ще влоши нещата. - Всяка минута, през която сме били заедно, аз се стараех да постъпвам правилно. Не мога да ти кажа колко се уморих от това. А и мисля, че и ти ме обичаш. Греша ли?

Това беше въпросът, който го измъчваше. Ами ако той грешеше? Ако тя бе казала истината, когато бе заявила, че случилото се помежду им е само едно малко лятно приключение? Инстинктите му подсказваха, че не е така, но Панда прекалено добре познаваше силата на самозаблудата. Призова всичките си сили.

- И какво от това? - Луси бе усъвършенствала сарказма си, превръщайки го в истинско изкуство. - Аз мислех, че обичам Тед Бодин, и виж какво се получи.

Толкова му се виеше свят, че едва можа да пророни:

- Да, но той беше прекалено добър за теб. А аз не съм.

- Добре, вярно е.

Той искаше да я грабне, да я метне в колата и да отпрашат, но се съмняваше, че нито тя, нито сътрудниците от Тайните служби на майка й ще бъдат съгласни. Пое дъх на пресекулки и се застави да изрече това, което бе нужно:

- Кристи ми намери психотерапевт, който е ветеран от войната. Бил е на бойното поле. Двамата тутакси си паснахме. Няма да твърдя, че всичко е идеално, но ще кажа, че той ме убеди, че съм много повече с всичкия си, отколкото мислех.

- Той греши - отсече госпожица Чувствителност. При все това на Панда му се стори, че погледът на тези големи кафяви очи леко се смекчи, макар че навярно виждаше това, което му се искаше.

- Кажи ми как искаш да разрешим тази заплетена ситуация -подхвана той и млъкна, за да не се впусне в отчаяни молби. -Знаеш, че ще се оженя за теб, ако ти го искаш. Ще направя всичко за теб. Само ми кажи какво искаш.