Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

- Колежански степени... - прекъсна го Луси. - Той е магистър. В началото това ме смущаваше, но реших да си затворя очите.

Тя нарочно го караше да се гърчи от притеснение, но Панда изпитваше някакво извратено удоволствие, задето Луси го подтикваше да разкаже всичко. Той превключи на стойка „свободно“, с ръце, скръстени зад гърба, и поглед, вперен над главите им.

- Както казах, завършил съм щатския университет в Уейн. Единственият път, когато съм се доближавал до университет от „Бръшляновата лига“, беше, когато охранявах една холивудска актриса във футболен мач между „Харвард“ и „Йейл“.

- Има добри маниери на масата - каза Луси. - И честно казано, е много секси.

- Виждам - съгласи се майка й със смайващо чувствен глас, което накара Панда да се зачуди дали майка и дъщеря са толкова различни.

- Имаше време, когато пиех прекалено много и се забърквах в побоища заради алкохола - продължи той с откровенията и стисна ръце в юмруци. - Но най-важното, което трябва да знаете за мен... - Застави се да ги погледне. - Страдах от пост-травматично стресово разстройство. - Преглътна. - Изглежда, съм го преодолял, но не желая да рискувам и отново посещавам психотерапевт. Дълго време се боях да не се привържа твърде много към някого, за да не го нараня, но вече не изпитвам такъв страх. Трябва да призная, че понякога ругая и имам избухлив характер.

Президент Джорик погледна съпруга си.

- Нищо чудно, че тя се е влюбила в него. Той е същият като теб.

- По-зле - уточни Луси.

Баща й се облегна назад в стола.

- Вярвам ти.

Но Панда нямаше да позволи на тримата Джорик да го отклонят. Разтвори юмруци.

- С това мое минало аз съм сигурен, че не такъв съпруг сте желали за дъщеря си.

- Господин Шейд, нищо от вашето минало не е ново за мен и Мат - заговори президентът. - Нали наистина не мислите, че щяхме да ви наемем да охранявате Луси, ако преди това основно не ви бяхме проучили?

Това не би трябвало да го учуди, но въпреки това го изненада.

- Вие сте удостоен с много награди - продължи тя. - Служили сте храбро на страната си и имате образцова характеристика от полицейското управление в Детройт.

-Но- намеси се Луси - понякога се държи като пълен идиот.

- Както и ти - изтъкна баща й.

Панда отпусна ръце покрай тялото си.

- Освен това много обичам дъщеря ви. Както сами може да видите. Защото, ако не я обичах, дявол да го вземе - извинете, госпожо, нямаше да се подложа на всичко това. А сега, с цялото ми уважение, трябва да поговоря с Луси насаме.

Г оспожица Може-би-съм-бременна-може-би-не-съм внезапно влезе в ролята на гостоприемна домакиня.

- Първо мъфините. Ти обичаш мъфини.

- Луси. Сега. - Панда кимна към вратата.

Тя още не бе свършила с инквизицията, затова сякаш й бе нужна цяла вечност, за да стане от стола с вид на нацупена тийнейджърка, което, изглежда, развесели родителите й.

- А беше такова сладко момиче - въздъхна майка й и погледна баща й.

- Това е резултатът от твоето влияние - не остана длъжен господин Джорик на бившия президент.

Ако не висеше въпросът за бебето, той навярно нямаше да има нищо против закачливия им словесен двубой.

Но явно баща й не бе свършил.

- Може би вие двамата ще поискате да обсъдите всичко това в „Мабел“? - Прозвуча едновременно като въпрос и заповед.

Президентът се усмихна на съпруга си.

Панда нямаше представа какво става, но изглежда, Луси бе наясно.

- Предполагам, че така е най-добре - промърмори тя и без никакъв ентусиазъм се потътри към задната врата.

Той закрачи след нея, както се надяваше, с уверена и твърда стъпка, сетне я последва през каменната тераса, откъдето се озоваха в задния двор с грижливо оформени градини и вековни сенчести дървета. Падналите листа шумоляха под маратонките на Луси, докато вървеше по тухлената алея, виеща се покрай това, което според него беше билкова градина, към голям гараж. Когато наближиха, тя мина за по-направо по утъпкана пътека, водеща към старо жълто уинибаго. Той най-после си спомни. Тази каравана беше „Мабел“ - къщата на колела, с която Луси и Мат Джорик преди много години бяха пребродили страната, след като на един паркинг за камиони в Пенсилвания към тях се бе присъединила Нийли Кейс.

Ръждивите панти на вратата проскърцаха, когато Луси я отвори. Той пристъпи в тъмната каравана. Лъхна го на застоял въздух. Вътре имаше миниатюрна кухня; провиснала кушетка с избеляла карирана тапицерия; и една врата в дъното, която навярно водеше към спалнята. Върху малката маса се мъдреха бейзболна шапка редом с бележник, шишенце със зелен лак за нокти и празна кутия от кока-кола. Сигурно брат й и сестрите й обичаха да се свират тук.