Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

- Не се обиждай, но съм изключително доволна, че не се омъжих за теб.

- Не се обиждам - отвърна той весело.

В далечината Луси чуваше слабите удари на чук. След месец просторните дървени къщи щяха да бъдат готови да посрещнат първите туристи.

- Честно казано, не проумявам как се справя Мег - поклати глава Луси. - За човек като нея сигурно е много трудно да понася твоя перфекционизъм.

Тед кимна сериозно.

- Несъмнено е тежко бреме.

Тя се усмихна и погледна през двора към новото барбекю, край което родителите й бъбреха с леко притеснените Темпъл и Макс.

- Да съм омъжена за Панда, е много по-лесно - заяви Луси.

- Ще трябва да ти повярвам - отвърна Тед. — Той малко ме плаши.

- В него няма нищо плашещо, но съм сигурна, че той ще го приеме като комплимент.

Тед стисна рамото й.

- Хубаво е, че с теб не се чувствахме удобно един с друг, докато бяхме сгодени, иначе онази сватба можеше наистина да се състои.

Двамата потръпнаха.

Към тях се приближиха Мег и Панда. Кой можеше да си представи, че нейният вечно навъсен телохранител ще се превърне в такъв образцов съпруг?

Лошото влияние на Мег върху Тед си казваше думата, защото той целуна Луси по темето, за да види дали ще предизвика неприятности. Но постигна обратен ефект, защото Луси също обичаше да създава неприятности.

- Съпругът ти ме сваля - подвикна тя към най-добрата си приятелка. - Между другото, как се чувстваш като втори номер?

Мег се ухили самонадеяно.

- Панда можеше да бъде мой, ако ти не беше духнала от църквата. Той определено ме сваляше по време на онази така наречена репетиция на сватбената вечеря.

- Ами... Ти изглеждаше адски секси онази вечер - съгласи се Луси, а Панда и Тед си размениха красноречивите погледи на щастливи съпрузи под чехъл.

- Странно е - промърмори Мег. - Всяка от нас би трябвало да е омъжена за съпруга на другата.

Този път и четиримата потръпнаха.

- Ще ви кажа какво е странното. - Към тях се приближи Бри, придружавана от Майк, гордо препасал върху гърдите си кенгуру, в което кротко спеше бебе. - Вие четиримата. Никога не съм виждала такива странни отношения. Майк, не са ли странни?

- Хайде сега, Бри... Някои хора могат да кажат същото и за нас.

- Ти си прекалено добър, за да си реален. - Бри го дари с усмивка, като че ли двамата бяха сами на този свят.

Тоби се отдалечи от приятелите си.

- Той не е чак толкова добър. Снощи почти е унищожил запасите ми от шоколадови дражета.

Майк се ухили, хвана го за врата и нежно го разтърси, без да събуди малкото братче на Тоби.

- Трябва да си намериш по-добро скривалище, синко.

През последните три години Тоби бе пораснал с цяла главаи в къщата започнаха да идват момичета, което подлудяваше Бри. Но за петнайсетгодишно момче Тоби беше забележително разумен, така че Луси не се притесняваше.

Ведно с раждането на бебетата и процъфтяващите кариери в живота им бяха настъпили и безброй прекрасни промени. Но имаха и трудни периоди. Луси още тъгуваше за загубата на дядо си Личфийлд, а Бри направи спонтанен аборт по време на първата си бременност. За щастие, благополучната поява на този свят на Джонатан Дейвид Муди година по-късно изцери болката и.

Една от промените, която шокира всички, с изключение на Луси, бе решението на Панда да наеме още служители, за да може да се върне в университета и да завърши психология. Сега приемаше охранителни задачи, които не налагаха дълги пътувания, и посвещаваше останалата част от времето си на много по-важната работа да помага на други травмирани ветерани да се върнат към нормален живот. Оказа се, че притежава истински талант за това.

Луси откри, че майчинството идеално пасва на преуспяващата й кариера на писателка. Тя беше роден разказвач, с невероятната дарба да пресъздава правдиво историите на децата, на които помагаше. Току-що бе започнала да работи върху третата си книга, посветена на осемнайсет- и деветнайсетгодишните сираци, които трябваше да напуснат приемните семейства и нямаше къде да отидат. Освен това Луси доби широка популярност и се превърна в един от най-авторитетните специалисти по консултиране на деца от рискови групи. Често я канеха да гостува в телевизионни предавания и токшоута, в същото време тя продължаваше да работи на доброволни начала в Центъра за бездомни деца „Роксбъри“ в Чикаго, за да не се откъсва от работата, която обичаше най-много.

С изключение на семейството им, най-големият проект, с който двамата с Панда се бяха заели, беше изграждането на летния лагер на острова, върху мястото, където Панда обичаше да се усамотява, чието строителство вече бе почти завършено. Лагерът щеше да позволи на братята и сестрите, живеещи в различни приемни семейства, да прекарват заедно по няколко скъпоценни седмици всяко лято. В него можеха да почиват измъчени ветерани от войните и семействата им, докато се опитваха да изградят новия си живот. Панда и Луси отлично разбираха с какви трудности щеше да се наложи да се сблъскват при толкова много деца и възрастни с психически проблеми, но те бяха наели неколцина изключително способни хора да им помагат, всеки един от тях готов да се справи с предизвикателствата.