Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Той виждаше, че и последните прегради започват да рухват, но тя все още се противеше.

- Аз никога нямаше да те накарам да изпиташ това, което ти ме накара да преживея.

Е, в момента тя правеше почти това, но след като го измъчваше едва от вчера, а той от месеци я изтезаваше, нямаше право да се оплаква.

- Зная, скъпа. - Взе студените й ръце. - Не можеш да си представиш колко нещастен бях без теб.

Думите му я изпълниха с неземно щастие.

- Наистина ли?

Той потри палци в дланите й.

- Нужна си ми, Луси. Обичам те и се нуждая от теб.

Тя се замисли.

- Май не осъзнаваш, че си на колене?

Той се усмихна.

- Да, осъзнавам го. И докато съм тук, долу... - Усмивката му се стопи и яката на ризата започна отново да го задушава. - Луси, моля те, омъжи се за мен. Обещавам да те обичам, да те ценя и да те уважавам. Ще се смея с теб, ще се любя с теб, ще те почитам с всеки мой дъх. Знам, че ще спорим, но накрая няма да има значение, защото бих дал живота си за теб. - Сега целият бе плувнал в пот. - По дяволите, никога досега не съм правил това...

Тя наклони глава.

- А какво ще кажеш да ме защитаваш? В това си най-добър, така че защо не го обещаваш?

Патрик повече не можеше да издържа и дръпна вратовръзката.

- Колкото до това... - Разкопча още едно копче. - Аз... не мога да измисля точно как да го кажа.

Малката палавница търпеливо чакаше, а в очите й се бе стаила толкова нежност, че думите сами излязоха от устата му.

- Ти си моето тихо пристанище. Ти не се нуждаеш от защита и наполовина толкова, колкото аз, затова какво ще кажеш за известно време ти да се заемеш с тази задача?

Тя го погали по главата, докосванията й бяха леки като пера, а очите й му обещаваха целия свят.

- Ще се постарая с всички сили.

- А какво ще кажеш за останалото? - попита той с треперещ глас, сякаш животът му зависеше от това. - Достатъчно ли си корава, за да се омъжиш за мен?

Луси плъзна пръсти по бузата му.

- По-корава, отколкото можеш да си представиш.

Облекчението му бе толкова огромно, че му се зави свят, но постепенно дойде на себе си, докато тя му шепнеше любовни слова. После Луси стана от кушетката, отиде до вратата и пусна резето. Извърна се с лице към него и пръстите й започнаха да разкопчават копчетата на пижамата.

Панда се изправи. След миг сакото му се озова на пода.

Горнището на пижамата се разтвори и тя пристъпи към него. Обви ръце около шията му и го целуна с най-сладката целувка в живота му, пълна със страст и обещание, и с любовта, която той търсеше, откакто се бе родил. Но когато устните им най-сетне се разтвориха, по лицето й пробягна сянка.

- Има още нещо.

- Дяволски съм сигурен, че има - промърмори той, галейки гърба й под пижамата.

- Не, не е това. - Тя опря ръце на гърдите му. - След като гневът ми стихна и имах време да осъзная, че ти наистина ме обичаш, трябваше да измисля как да привлека вниманието ти.

Той разбра.

- Всичко е наред, скъпа. Знам, че не си бременна.

Ала това, изглежда, не я задоволи.

- Измислих план. Темпъл и Макс се съгласиха да ми помогнат да те отвлека и...

- Да ме отвлечеш ?

Лицето й изведнъж доби самодоволен вид.

- Ти също би постъпил така.

По-скоро адът ще замръзне.

- Щом така казваш.

- Работата е там - тя подръпна едно от копчетата на ризата му, - колкото до бременността ми...

- Смятам да се погрижа за това в най-скоро време, но моля те, повече не ме лъжи.

Луси разкопча още едно копче, после друго.

- Работата е там... наистина не се чувствах добре, после започнах да смятам, отидох на лекар и тогава...

Той се втренчи в нея.

Устните й се извиха в нежна усмивка. Тя вдигна ръце и обхвана лицето му в шепи.

- Истина е.

ЕПИЛОГ

Луси отпусна глава върху широкото рамо на Тед Бодин и доволно въздъхна.

- Кой можеше да си представи, че след всичко, което преживяхме, историята ще свърши така?

- Животът понякога ни поднася изненади - рече той.

Беше краят на май, третата годишнина от сватбата им, която беше на косъм да се състои, макар че не по този повод се бяха събрали в къщата край езерото, която блестеше със свежо боядисаните бели стени и тъмносини жалузи. Всички празнуваха Деня в памет на загиналите във войните в началото на поредното лято.

Тоби и двама негови приятели хвърляха фризби, а Мартин се носеше по петите им. Един от племенниците на Бри срамежливо се опитваше да поведе разговор с най-малката сестра на Луси, а Трейси и Андре ги наблюдаваха развеселено. Луси погледна гладко избръснатото лице на Тед.