Касандра Клеър - Хрониките на Магнус Бейн

Какво? Я млъквай! От доста време е в банята. Може би е хранително отравяне. В банята е толкова дълго, че според нас вече не ни е водач.

Както и да е, глутницата би се радвала да я посетиш. Нали знаеш, просто приятелска среща между върколаци и магьосник. И всички, които по някаква случайност се отбият по това време.

Искам само да кажа, за протокола, че това е тъпо и той никога няма да се хване!"

Бийп

Днес, 1,06 ч.

„Аз съм пред вратата ти, Магнус! Ще я разбия!

(Пауза.)

Вече щях да съм я разбила, ако не беше я залостил с тъпите си заклинания като някакъв тъп магически мошеник! Веднага отвори вратата или ще те убия! Знам, че си вътре. Знам, че разби сърцето на брат ми. Няма да ти се размине.

Веднага отвори вратата, за да мога да те убия!"

Бийп

Днес, 2,33 ч.

„Поздрави, Магнус Бейн, висш магьосник на Бруклин, от Рафаел Сантяго от нюйоркския вампирски клан, верен слуга на нашата прекрасна кралица Морийн, нека царува вовеки в мрачна слава, и на бъдещия принц консорт Саймън, сладурски бог на рока.

Сега сме длъжни да започваме всеки телефонен разговор по този начин. Включително нощните ни обаждания до едно място, наречено „Гореща тема".

След това въведение е излишно да казвам, че се смятам за прокълната душа.

Обаждам ти се, защото нашата кралица пожела да изпрати покана на „сияйния мъж, който е приятел на Саймън". Цитирам. Добави, че те подкрепя и че е голям почитател на яои манга*. Нямам представа какво е това и не искам да разбирам.

* Японски комикси на хомосексуална тематика. — Бел. прев.

Та Лили случайно дочула някакъв не особено интересен разговор в „Такис" между някакви си мелодраматични тийнейджъри, които били твои познати. Представи си изненадата ми, когато научих, че и без това неуместната ти връзка с онзи изключително млад ловец на сенки е била внезапно и неприятно прекъсната.

Исках да те информирам, че твоят уважаван колега Рейгнър Фел сега ми дължи десет долара заради един малък облог, който сключихме по въпроса как ще свърши тази абсурдна афера.

Разбира се, Рейгнър никога няма да ми даде десетте долара, защото беше убит от нефилимите заради един техен конфликт, в който долноземците се забъркаха погрешка. Също като в настоящия конфликт, така че предполагам може да се каже, че Рейгнър е умрял за едното нищо.

Ловци на сенки. Не мислиш ли, че мотото им трябва да е: „Не си струват труда"?"

Бийп

Днес, 11,23 ч.

„Здравей, Магнус. Изабел е. Обаждам се да ти се извиня, че се опитах да ти разбия вратата, защото разбрах, че телефонните обаждания и посещенията ми може да бъдат сметнати за тормоз, както и че казах на всичките ти съседи каква отвратителна долноземска невестулка си. Макар да осъзнавам, че думите ми може да са звучали донякъде заплашително, разбира се, като ловец на сенки, не бих могла да нараня физически никого, който не е замесен със злото или поне не е невероятно дразнещ.

През цялото време си мислех, че се държа съвсем разумно и го играя готино, но ми казаха, че отстрани изглеждало, сякаш леко съм си изгубила ума.

Признавам, че наистина се опитвам да защитя големия си брат. Той винаги ме защитава.

Истината е, че не е нужно да те заплашвам с нещо по-лошо от това, което ти вече сам си причини.

Алек е смел, добър, верен и като всички Лайтууд има страхотни скули. Никога няма да намериш друг толкова страхотен като брат ми, който да те обича толкова много.

Той е едно от най-хубавите неща в живота ми и съм готова да се обзаложа, че и за теб е така. Много ще съжаляваш, когато се събудиш и осъзнаеш какво си отхвърлил.

Обещавам ти да се държа по-добре в бъдеще, но в замяна ще ти бъда благодарна, ако изтриеш това лигаво съобщение. Имам си репутация в този град и трябва да я пазя."

Бийп

Днес, 16,02 ч.

„Здравей, Магнус. Обажда се Алек. Исках само да ти кажа, че може и да съм се свързал с двама-трима души, с които се познаваш, за да ги помоля да ти кажат по някоя добра дума за мен. И сега разбирам, че неколцина от тях са взели нещата твърде присърце.

Затова реших да ти звънна и да ти кажа, че наистина съжалявам. Отново.

Няма да ти звъня повече. Няма да ти пиша. Съжалявам за всички съобщения. Особено за онова, което ти пратих в три и петнайсет сутринта в сряда. Знаеш кое. Да. Много съжалявам за него.

Но ти можеш да ми се обадиш или да ми пишеш винаги когато пожелаеш.

Не очаквам да го направиш. Но много се надявам. Няма да спра да се надявам."

Бийп

Днес, 17,06 ч.