Неизв. - Сара Адисън Алън Изгубеното езеро

– Благодаря – кимна колебливо младата жена.

– Ще ми се да виждаше нещата като мен – добави Крикет и погледна към Девън.

Седнала до другите момичета, внучката º си свали герданите и им подари по един. Кейт разбираше вътрешната борба на свекърва си – искаше º се да надделее, да извае Девън според своите възгледи.

– Поне веднъж в живота си се откажи да контролираш хората, които обичаш, Крикет – каза º Кейт. – Обичай ги такива каквито са.

Крикет сви устни, подвоуми се и отговори:

– Не знаех как иначе да обичам Мат.

Кейт за пръв път долови истинска тъга в гласа º. За миг Крикет беше просто майка, изгубила сина си.

– Винаги ще ти позволявам да виждаш Девън, когато поискаш. Зависи от теб.

Свекърва º си пое дълбоко дъх и кимна. Тръгна към колата си и потегли за облекчение на шофьорите, опитващи се бавно да се измъкнат на заден ход, защото им бе препречила пътя в суматохата.

Погледите на Уес и Кейт се срещнаха. Лизет вдигна бележника си да напише нещо, но Аби разпери ръце.

– Още не сме приключили. Не искам никой да разбира, че съм си променила решението. Не бива да ги обнадеждаваме напразно. Особено Булахдин. По-късно ще º кажа. Сега просто ще се позабавляваме. Уес, Джак, ще изнесете ли тортата?

– Какво ще стане, Аби? – попита я Кейт, когато Уес и Джак се отдалечиха, а Лизет ги последва, поглеждайки въпросително приятелката си.

Аби º се усмихна окуражително, преди да отговори на племенницата си:

– Не знам, но ще измислим нещо… Това значи е свекърва ти?

– Да – въздъхна Кейт.

– Забележителна жена.

– Но очевидно неспособна да излезе наглава с Девън.

– Да. А и кой ли би могъл? – усмихна се леля º.

*

– Щом Аби няма да продава „Изгубеното езеро“, всичко ще остане постарому – отбеляза доволно Джак, докато с Лизет вървяха към къщата. – Летата пак ще са същите.

Пресегна се и махна клонче от косата º.

– Не се ли радваш, Лизет? – попита я, защото това му се струваше съвършеното решение. Проблемът се разреши, без да се налага никой да прави нещо.

Тя кимна.

– Ще се виждаме всяка година както винаги. Не е необходимо да се местиш.

Лизет вдигна бележника и написа: „Имам работа в кухнята.“

Влезе вътре и пусна резето.

Уес стоеше до бюфета, хванал едната страна на големия дървен поднос, върху който се крепеше тортата.

– Готов ли си, Джак?

Джак кимна разсеяно, сетил се внезапно за думите на момиченцето.

„Защо не се борите?“

*

Селма проследи с поглед как Ласло повежда съпругата и дъщерите си и заедно с адвоката потеглят с черния мерцедес. Въздъхна облекчено.Не º се занимаваше с него. Огледа се за някой друг, въздъхна отново и седна, разтворила ветрилото. Май беше време да се прибира в бунгалото си.

– Набелязваш чий съпруг да откраднеш?

Тя вдигна глава и видя момичето от „Фреш Март“. Дебелият слой грим се топеше по лицето му. Краищата на косата му цъфтяха, явно прекаляваше със сешоара. Младите определно не умееха да ценят младостта.

– Британи, радвам се да те видя.

Момичето седна срещу нея.

– Опасявам се, че се отнасям несправедливо към теб.

– Нима? – проточи Селма. – Как така?

– Не е зле човек да получава желаното. Искам да знам как го правиш. Старая се много да привличам момчетата. Уес например. Сключихме нещо като споразумение с него. После го видях да танцува с племенницата на Аби. Вярно, тя е слаба и прочее, но косата º… Все едно я е подстригвал смахнат. Защо той не ме гледа, както гледа нея? Кажи ми как да стана като теб.

Британи не се шегуваше. Искаше го наистина. И щеше да е толкова лесно. С едно дъхване Селма можеше да сбъдне мечтата º. Ала никога не го бе правила. Преди си го обясняваше с нежелание да умножава конкуренцията. Дълбоко в себе си обаче се питаше дали е редно. Младите жени не са наясно с последствията.

Остави ветрилото.

– Слушай, дете. Няма да успееш да спечелиш Уес дори да си като мен. Възможно е да откраднеш само някого, който копнее да го откраднат.

Британи я погледна объркано.

– Виждаш ли онзи мъж до Лизет?

Джак, Лизет, Аби, Кейт и Уес бяха изчезнали за малко, но сега стояха в далечния край на моравата, близо до кея. Очевидно се съвещаваха, но не си бяха направили труда да поканят Селма.

– Джак… Да. Познавам го.

– Ако се оженят, никога няма да го отнема от Лизет. Знаеш ли защо?

– Защото Лизет ще те прокълне? – предположи Британи.

Аби каза нещо на Джак и Уес и двамата влязоха в къщата. Лизет ги последва.

Селма въздъхна.