Неизв. - Сара Адисън Алън Изгубеното езеро

– Няма, слънчице – Кейт я залюля леко. – Ако ме беше попитала, вместо да бягаш, щях да ти кажа.

Крикет бе поела през гората. Уес обаче тръгна в друга посока и º подвикна:

– Насам!

Тя промени неохотно курса. Върнаха се бавно до езерото. Кейт пренесе Девън до края на пътеката.

Партито продължаваше с пълна сила – гореща смесица от музика, смях и дим от скарите. Само Ласло ги забеляза и тръгна към тях. Пресрещна ги досами кея. Адвокатът му подтичваше зад него, стиснал куфарчето си.

Отначало Кейт необяснимо защо си помисли, че той се е притеснил за тях. Ала предприемачът бързо опроверга предположението º с думите:

– Ето те и теб, Аби. Времето напредва. Да влезем на хладно в къщата и да подпишем документите. – Очите му се плъзнаха към Уес. – Е, синко, промени ли решението си?

Аби се обърна към него.

– Вчера казах на Ласло, че няма да инвестирам в проекта му. Искам да запазя земята си. – Уес погледна безизразно чичо си. – Не, не съм си променил решението.

Над рамото на Кейт Девън наблюдаваше втренчено момичетата на моравата, сякаш са сигнални светлинки.

– Да отида ли да си играя, мамо? – попита тя, което означаваше: „Писна ми да показвам на глупавите възрастни какво има пред очите им. Искам пак да съм дете.“

Тя я пусна на земята.

– Отиди, но не се отдалечавай.

Девън потупа Крикет по ръката.

– Чао, бабо. Скоро ще ти дойдем на гости.

Крикет се усмихна леко и всички проследиха с поглед Девън, устремена към момичетата. За миг на Кейт º стана тъжно, че не може да се върне с нея в детството си. Оставаше º само да наблюдава от разстояние и все повече да се отдалечава, докато накрая между тях се ширне океан.

Аби притисна с длан гърдите си и пръстите º обходиха деколтето на тениската º.

– Ласло, и аз си промених решението. „Изгубеното езеро“ не се продава.

– Хайде, Аби! – прекъсна я нетърпеливо той. – Нали се споразумяхме!

– Нищо не съм подписала.

– Стиснахме си ръцете. Договорихме се устно. Нямата жена е свидетел. – Той посочи Лизет, която затаи дъх. – Уес постъпи умно и не ми отговори категорично, но ти прие условията ми.

Аби изправи рамене.

– Имам право да размисля.

– Наистина ли предпочиташ трудния начин? – попита я Ласло. – Ще те съдя. Таксите по делото ще стопят и бездруго оскъдните ти спестявания, а накрая ще изгубиш езерото.

Адвокатът на Ласло пристъпи неловко от крак на крак, вперил очи в далечината, сякаш си представя, че е на прохладно място, където от клиента му няма и следа. Аби го гледаше смаяно. Лизет дишаше ядно на пресекулки. Джак се взираше загрижено в нея. Уес клатеше глава, все едно изобщо не е изненадан.

Най-сетне Крикет наруши мълчанието, протягайки ръка на Ласло:

– Крикет Ферис. Агенция за недвижими имоти „Ферис“, Атланта.

– Чувал съм за вас. – Той се ръкува учудено с нея.

Тя го възнагради с професионалния си смях. Какво я прихвана? Да обсъжда делови въпроси в такъв момент?

– Не сме се запознавали официално, но сме се виждали на събирания.

– Защо сте тук? – поинтересува се Ласло.

– Аби е пралеля на снаха ми… Сложно е – махна с ръка Крикет.

– Не ми трябва агент по недвижими имоти.

– Разбира се. Исках само да ви посъветвам нещо. А щом сте чували за мен, знаете, че не давам евтини съвети. Неслучайно работата ни е поверителна – напомни му. – Тук е пълно с хора, които ще усложнят процедурата, ако разберат за какво става дума. Доколкото схващам, дошли са тук да подкрепят нея, а не вас. – Тя се приведе към него и добави съзаклятнически, сякаш говори на единствения компетентен събеседник тук: – Предлагам ви да изчакате по-подходящ момент. Детето избяга и всички се уплашиха. Чувствата са малко в повечко сега.

Ласло я изгледа от главата до петите. Всички, излезли от гората, бяха изподраскани, с раздърпани дрехи и листа в косите. Всички с изключение на Крикет. Ризата º лепнеше от влага по гърдите, ала прическата и гримът º изглеждаха непокътнати. Веждите º и очната º линия приличаха на неизтриваема татуировка, а миглите º бяха удължени допълнително. След известно колебание Ласло кимна:

– Добре. Ще се върна утре. Давам ти последен шанс, Аби, Наистина последен. Хайде! – Махна припряно на адвоката си. – Ама че противна жега! Да се връщаме в хотела!

Щом се отдалечиха достатъчно, та да не ги чуват, Крикет се обърна към Аби и º каза:

– Намери си адвокат! Незабавно!

– Какво правиш? – удиви се Кейт.

– Приеми го като подарък на раздяла – отвърна Крикет и си сложи слънчевите очила. – Щом се върна, ще изпратя вещите ти на склад.