Лий Бардуго - Сянка и кост Кн.1 от поредицата Гриша

– Говорех така само за пред него. Разчитах да се откаже от преследването на елена, ако го убедя, че това е само селско поверие. Залови ли го обаче, вече нищо няма да го спре.

Дръпнах ядосано ръката си.

– И какво ще направи?

– Ще използва Долината като оръжие.

– Аха, ясно – казах. – А случайно планира ли да вдигне лятна вила там?

Багра стисна още по-силно ръката ми.

– Това не е шега!

В гласа ù се усещаше необичайно за нея отчаяние, хватката ù започваше да ми причинява болка. Какво не беше наред?

– Багра, може би не е зле да отидеш до лазарета...

– Нито съм болна, нито съм обезумяла – изсъска тя. – Трябва да ме послушаш.

– Тогава говори разумно – отвърнах. – Как е възможно някой да използва Долината на смъртната сянка като оръжие?!

Тя се надвеси над мен и пръстите ù се впиха в плътта ми.

– Като я разшири.

– Ясно – произнесох бавно, опитвайки да се изтръгна от хватката ù.

– Земята, където сега се простира Безморие, навремето беше зелена и плодородна, тучна и изобилна. Сега е мъртва и пуста, обитавана от гнусни създания. Тъмнейший ще разшири нейните граници на север до Фйерда, а на юг до Шу Хан. Онези, които не преклонят глава пред него, ще видят как владенията им се превръщат в безлюдна пустош, а народът им става плячка на хищните волкри.

Зяпнах ужасена насреща ù, потресена от картината, която тя описваше. Старицата несъмнено беше загубила разсъдъка си.

– Багра – започнах отдалече, – според мен имаш треска. – „Или напълно си изкуфяла.“ – Ще е много хубаво, ако успеем да хванем елена. Така ще мога да помогна на Тъмнейший да унищожи Долината.

– Не! – извика тя и викът ù прозвуча като вой. – Той никога не е искал да я унищожи. Долината е негово дело.

Изпъшках. Защо Багра точно сега трябваше да изкука?

– Долината е била създадена преди стотици години от Черния еретик.

Тъмнейший...

– Той е Черния еретик – прекъсна ме яростно тя и завря лице в моето.

– Естествено, че е той. – С известно усилие успях да разтворя вкопчените ù в ръката ми пръсти и тръгнах към вратата. – Сега ще отида да повикам някой Лечител, после си лягам.

– Погледни ме, момиче.

Поех си дълбоко въздух и се обърнах, търпението ми се изчерпваше. Жал ми беше за нея, но това минаваше всякакви граници.

– Багра...

Думите замряха на устните ми.

В дланите на Багра се кълбеше мрак, валма от мастилена тъма се носеха из въздуха.

– Ти не го познаваш, Алина. – Тя за първи път ме наричаше по име. – За разлика от мен.

Стоях като прикована и гледах как тъмните спирали се разплитат около нея, опитвайки да проумея какво става. Щом се взрях по-внимателно в необикновените черти на Багра обаче, видях там отговора ясно изписан.

Видях призрака на красива някога жена, дала живот на красив син.

– Ти си му майка – прошепнах задавено.

Тя кимна.

– Не съм безумна. Аз единствена знам какъв е той всъщност и какви са истинските му намерения. Затова ти казвам, че трябва да бягаш.

Тъмнейший твърдеше, че не знае каква е истинската дарба на Багра. Дали ме беше лъгал?

Тръснах глава, опитвайки да проясня мислите си, да открия смисъл в казаното от Багра.

– Това не е възможно – произнесох. – Черния еретик е живял преди стотици години.

– Той е служил при безчет царе, безброй пъти е инсценирал смъртта си, изчаквайки да дойде неговият час, да се появиш ти. Добие ли веднъж власт над Долината, вече никой не би могъл да му се опълчи.

По тялото ми премина трепет.

– Не – отвърнах. – Той ми каза, че Долината е била грешка. Нарече пред мен Черния еретик истинско зло.

– Долината не беше грешка. – Багра отпусна ръце и мастиленият мрак около нея взе да се разсейва. – Единствената грешка бяха волкрите. Той не предполагаше докъде ще доведе това, не допускаше какво може да причини сила с такава мощ на обикновените хора.

Стомахът ми се обърна.

– Волкрите са били хора?

– О, да, преди много поколения. Земеделци, техните жени, децата им. Още тогава го предупреждавах, че всичко това си има цена, но той не ме послуша. Жаждата за власт го беше заслепила. Както го заслепява и сега.

– Грешиш – възразих и разтрих ръцете си, опитвайки да прогоня проникващия в костите ми студ. – Ти лъжеш.

– Единствено волкрите попречиха на Тъмнейший да използва Долината като оръжие срещу своите врагове. Те са наказанието му, живото доказателство за неговата безочливост и надменност. Благодарение на теб обаче това ще се промени. Чудовищата не могат да оцелеят на слънчева светлина. Щом Тъмнейший използва твоята сила, за да ги подчини, вече ще може свободно да влиза в Долината. И най-накрая ще има онова, към което се стреми открай време: безгранична власт.