Лий Бардуго - Сянка и кост Кн.1 от поредицата Гриша

Сянка и кост

Лий Бардуго

Превод Анелия Янева

Всички права запазени. Нито книгата като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да е форма.

Оригинално заглавие: Shadow and Bone

Copyright © 2012 by Leigh Bardugo

Карта © 2012 by Keith Thompson

Дизайн на корицата © Rich Deas

Превод Анелия Янева

Редактор Боряна Стоянова

Коректор Таня Симеонова

Издава „Егмонт България“

1142 София, ул. „Фритьоф Нансен“ 9

www.egmontbulgaria.com

Електронно издание, 2014

ISBN 978-954-27-1253-4

На дядо ми:

Излъжи ме нещо.

ГРИША

Воини от Втора армия

Магистри на Малката наука

КОРПОРАЛКИ

(Орденът на Живите и Мъртвите)

Сърцеразбивачи

Лечители

ЕТЕРАЛКИ

(Орденът на Призоваващите)

Вихротворци

Огнетворци

Вълнотворци

МАТЕРИАЛКИ

(Орденът на Фабрикаторите)

Дурасти

Алкемици

Карта

ПРЕДИ

ПРИСЛУГАТА ИМ КАЗВАШЕ малечки , малките привидения, защото бяха най-дребни и невръстни и защото обитаваха дома на княза като същински кискащи се духчета, стрелкаха се напред-назад из стаите, криеха се по скриновете да подслушват, промъкваха се в кухнята да крадат последните зрели праскови.

Момчето и момичето пристигнаха през няколко седмици, поредните сираци от пограничните войни, бегълци с мръсни лица, спасени от отломките на незнайни далечни градове и пратени в имението на княза да се учат на четмо и писмо и да прихванат някой занаят. Момчето беше ниско и набито, срамежливо, но вечно усмихнато. Момичето беше особено и го знаеше.

Притаена в кухненския бюфет и заслушана в сплетните на възрастните, тя дочу икономката на княза, Ана Куя, да казва:

– Тази малка грозница. Нито едно дете не заслужава да изглежда така.

Бледа е и кисела като пресечено мляко.

– И е толкова кльощава! – отвърна готвачката. – Никога не си дояжда вечерята.

Приклекнало до момичето, момчето се обърна към нея и прошушна:

– Защо не ядеш?

– Защото всичките ù гозби приличат на кал.

– За мен пък са си добри.

– Ти си способен всичко да изядеш.

После двамата пак прилепиха ухо о пукнатината във вратичката на бюфета.

Миг по-късно момчето прошепна:

– За мен ти не си грозна.

– Шшшт! – изсъска момичето. Но после, скрито в сенките на тъмния бюфет, се усмихна.

ПРЕЗ ЛЯТОТО трябваше да понасят дългите часове къщна шетня и още по-дългите уроци в душните класни стаи. Когато жегата станеше непоносима, или бягаха в гората да търсят птичи гнезда и да се къпят в мътното поточе, или пък лежаха с часове на тяхната ливадка, гледайки как слънцето бавно шества над главите им; представяха си къде биха построили тяхната мандра и дали в нея ще има две или три бели крави. През зимата князът се местеше в градската си къща в Ос Олта; колкото по-къси и мразовити ставаха дните, толкова по-често учителите започваха да гледат през пръсти на своите задължения – предпочитаха да седят край огъня, да играят карти и да пият квас . Отегчени от принудителното затваряне вкъщи, по-големите деца все по-често се биеха. Затова момчето и момичето се криеха из необитаемите стаи на имението, играеха на жмичка и се опитваха да се стоплят.

В деня, когато пристигнаха екзаминаторите от Гриша, момчето и момичето се бяха скрили в прашната прозоречна ниша на горната спалня, надявайки се да зърнат пощенската карета. Вместо нея обаче пристигна шейна – тройка, теглена от три врани коня, която мина през белокаменните порти на имението. Двамата гледаха как безшумно се плъзга тя по снега към парадния вход на княза.

От нея слязоха трима с елегантни кожени шапки с дълъг косъм и тежки вълнени кафтани: единият аленочервен, другият тъмносин, а третият в трептящо пурпурно.

– Гриша! – прошушна момичето.

– Бързо! – отвърна момчето.

За миг изуха обувките си и безшумно се втурнаха през залите, прокраднаха се през празната стая по музика и се стрелнаха зад една от колоните на галерията опасваща тавана на гостната, където Ана Куя обичаше да приема посетителите.

Ана Куя вече беше там, подобна на птица в черната си рокля, и отпиваше чай от самовара; тежката връзка ключове подрънкваше на пояса ù.

– Значи тая година има само двама, така ли? – произнесе нисък женски глас.