Лий Бардуго - Сянка и кост Кн.1 от поредицата Гриша

Едва бяхме започнали да изкачваме мраморните стъпала, когато отнякъде се появи прислужник със съобщение за Женя. Тя прочете бележката и въздъхна.

– Главоболието на царицата чудодейно е изчезнало и тя все пак е решила да дойде на бала. – Женя ме прегърна, обеща да ме открие преди демонстрацията ми и изчезна в тълпата.

Пролетта все още плахо напомняше за себе си, но това изобщо не личеше вътре във Великия дворец. Из мраморните зали се носеше музика. Въздухът беше необичайно топъл и наситен с аромата на хиляди бели цветя, отгледани в оранжериите на Гриша. Те покриваха масите и украсяваха балюстрадите, подредени в огромни букети.

Трите с Мари и Надя се носехме плавно между гостите, които се преструваха, че не ни обръщат внимание, но започваха да шушукат с нашата охрана от Корпоралки веднага щом отминехме. Аз бях вирнала високо глава и дори се усмихнах на един млад благородник, застанал до вратата на балната зала. Много се изненадах, когато той целият пламна и заби поглед в носовете на обувките си. Хвърлих бегъл поглед към Мари и Надя, за да разбера дали и те са го забелязали, но двете бърбореха оживено за някои от блюдата, сервирани за вечеря на знатните особи: печен рис, осолени праскови, препечен лебед с шафран. Зарадвах се, че ние се бяхме нахранили по-рано.

Балната зала беше по-голяма и по-величествена дори от тронната, осветена от редици искрящи полилеи и гъмжаща от хора, които пиеха и танцуваха под звуците на маскиран оркестър, разположен покрай стената в дъното. Балните рокли, накитите, кристалните висулки на полилеите, даже подът под краката ни – сякаш всичко искреше. Запитах се каква ли част от всичко това е дело на Фабрикаторите.

Гриша също се бяха смесили с гостите и танцуваха, но не беше трудно да се разпознаят по ярките цветове: пурпурът, червеното и среднощното синьо сияеха на светлината на полилеите като екзотични цветя, пръснати из лишена от колорит градина.

Следващият един час ми мина като в мъгла. Представиха ме на безчет благородници и техните съпруги, на офицери с висок ранг, на придворни и дори на някакъв Гриша с благородническо потекло, пристигнал като гост на бала. Скоро се отказах да помня имена и продължих само да се усмихвам, да кимам и да се покланям. Опитвах да не се озъртам за облечената в черно фигура на Тъмнейший. Вкусих и шампанско за първи път, което ми хареса много повече от квас .

В един момент се озовах лице в лице с уморен благородник, опрян на бастуна си.

– Княз Керамзов! – възкликнах. Носеше старата си офицерска униформа, а върху широките му гърди висяха окачени множество ордени.

Възрастният мъж ме погледна с бегъл интерес, явно стъписан от това, че знам името му.

– Това съм аз – продължих, – Алина Старков!

– Да... да. Разбира се! – отвърна той с бледа усмивка.

Вгледах се в очите му. Изобщо не ме помнеше. Пък и защо ли да ме помни.

Аз бях поредното подслонено сираче, при това не блестях с нищо. И все пак с изненада установих колко ме заболя от това.

Завързах любезен разговор, който продължи колкото изискваше благоприличието, и при първа възможност избягах. Облегнах се на една от колоните и грабнах нова чаша шампанско от подноса на минаващия наблизо прислужник. Горещината в залата вече ставаше непоносима. Огледах се наоколо и се почувствах ужасно самотна.

Замислих се за Мал и за първи път от седмици сърцето ми се сви от позната болка. Щеше ми се сега да е тук и да разгледа двореца. Исках да ме види в копринения ми кафтан и с това злато в косите. Но най-вече ми се искаше да застане до мен. Прогоних тази мисъл и отпих голяма глътка шампанско. Чудо голямо, че някакъв пиян старец не ме бе познал. По-скоро трябваше да се радвам, че не разпозна в мен онова мършаво и окаяно момиченце, каквото бях навремето.

Зърнах Женя да се носи плавно в тълпата към мен. Графове, князе и богати търговци се обръщаха подир нея, но тя никого не удостои с внимание. „Не си губете времето – прииска ми се да им кажа. – Сърцето ù принадлежи на един върлинест Фабрикатор, който не обича балове.“

– Време е за представление, искам да кажа, демонстрация – обяви тя, щом наближи. – Защо си съвсем сама?

– Имах нужда да си поема дъх.

– С шампанското ли прекали?

– Сигурно.

– Глупаво момиче – каза и пъхна ръка под моята. – Да се прекали с шампанското, е невъзможно. Макар че утре главата ти ще е на друго мнение. Тя ме поведе през гъмжилото, избягвайки грациозно онези, които искаха да се запознаят с мен или да я огледат похотливо. Стигнахме задната страна на сцената, разположена покрай стената в дъното на балната зала. Застанахме до оркестъра, за да гледаме отблизо облечения в натруфен сребърен костюм мъж, който излезе на сцената да представи Гриша.