Лий Бардуго - Сянка и кост Кн.1 от поредицата Гриша

– Наистина?

– Наистина. Но дори да не успееш, щом се доберем до елена, това вече няма да е от значение.

Изведнъж почувствах как ме обзема нетърпение. Ако муската наистина щеше да ми помогне да стана една от Гриша, тогава нямаше да чакам някакъв митичен еленов рог. Исках друга, съвсем реална. И то веднага.

– Ако досега никой не е открил стадото на Морозов, защо мислите, че точно сега ще успеем? – попитах.

– Защото така е писано. Еленът е предопределен за теб, Алина, усещам го. – Той ме погледна. Косата му още беше в безпорядък. Под ранните утринни лъчи ми изглеждаше много по-красив и много повече човек отвсякога преди.

– Изглежда, трябва да те помоля да ми се довериш – каза.

Какво се очакваше да отговоря? Всъщност нямах избор. Щом Тъмнейший искаше от мен да бъда търпелива, нищо друго не ми оставаше.

– Добре – казах най-накрая. – Но вие все пак побързайте.

Той отново се разсмя и аз усетих как бузите ми поруменяват от задоволство. После изражението му пак стана сериозно.

– Чакам те от толкова дълго, Алина – проговори. – Двамата с теб ще променим света.

Засмях се притеснено.

– Не съм от тези, които променят света.

– Ти само почакай – рече тихо и пак ме погледна със слюденосивите си очи.

Сърцето ми подскочи. Сигурно се канеше да каже още нещо, но внезапно отстъпи като опарен. – Късмет в училище от тук нататък – отсече. После леко се поклони, завъртя се на пети и тръгна по пътеката край езерото. Едва бе изминал няколко крачки обаче, когато пак се обърна назад. – Алина – проговори, – колкото до елена...

– Да?

– Моля те да не казваш на никого за него. Повечето хора смятат, че това е просто детска приказка, а аз мразя да излизам глупак в очите на другите.

– Дума няма да обеля – обещах.

Той пак кимна и без да каже нищо повече, закрачи напред. Забих поглед в гърба му, без самата аз да знам защо го правя.

Щом откъснах очи от него, видях Багра да стои на чардака пред вратата си и да ме наблюдава. Кой знае защо се изчервих.

– Хм – изсумтя тя, после също ми обърна гръб.

СЛЕД РАЗГОВОРА с Тъмнейший веднага поех към библиотеката. В нито една от книгите ми по теория не се споменаваше за елена, но попаднах на името на Иля Морозов, един от първите и най-могъщи Гриша.

Освен това имаше богат материал за муските. В книгите съвсем ясно се казваше, че всеки от Гриша може да има само една муска през живота си и след като тя стане негова, вече никой друг не може да я притежава:

„Гришанинът притежава муската, но и муската притежава гришанина. Съберат ли се веднъж, това е завинаги. Сродното сродно привлича и договорът е подпечатан во веки.“

Причините за това не ми бяха съвсем ясни, но, изглежда, имаха връзка с контрола върху гришанската сила.

„Конят притежава бързина. Мечката притежава сила. Птицата има крила. Нито едно създание не притежава тези дарби наведнъж и така светът се поддържа в равновесие. Муските са част от това равновесие, а не средство за неговото нарушаване – всеки гришанин трябва да го помни, защото иначе рискува да си понесе последствията.“

Друг философ пък пишеше: „Защо всеки гришанин може да притежава една-единствена муска? Аз бих задал този въпрос другояче: кое е безкрайно – вселената или алчността човешка?“.

Седнала под стъкления купол на библиотеката, аз се замислих за Черния еретик. Тъмнейший беше казал, че Долината на смъртната сянка е плод на алчността на този негов прародител. Това ли имаха предвид философите, когато говореха за последствия? За първи път ми дойде наум, че Долината е единственото място, където Тъмнейший е безсилен и неговата мощ не означава нищо. Наследниците на Черния еретик бяха наказани заради неговата амбиция. Но въпреки това не ми излизаше от ума, че в края на краищата не друг, а тъкмо Равка плащаше кървав данък.

ЕСЕНТА ПОСТЕПЕННО ПРЕМИНА В ЗИМА и студените ветрове оголиха клоните на дърветата в дворцовите градини. Въпреки това нашите маси все така бяха отрупани с пресни плодове и цветя от оранжериите, в които гришаните поддържаха свой собствен микроклимат. Но дори сочните сливи и лилавите зърна на гроздовете не успяваха да събудят апетита ми.

Смятах, че разговорът с Тъмнейший може да ме промени някак. Много ми се искаше да повярвам на думите му и докато стоях с него на брега на езерото, почти бях успяла. Но след това нищо различно не се случи. Все така не ми се получаваше да призова своята сила без помощта на Багра. Все още не бях истинска Гриша.