Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

– Дала съм дума да не казвам.

Армански кимна.

– Също така предполагам, че не искаш да ми разкажеш за участието си в аферата „Венерстрьом“.

– Помогнах на Кале Блумквист в неговото разследване – гласът ѝ изведнъж стана доста по-хладен. – Това бе всичко. Не искам да ме забъркват в случая.

– Микаел Блумквист те търси под дърво и камък. Обаждаше ми се поне веднъж месечно и ме питаше дали знам нещо за теб.

Лисбет не каза нищо, но Армански забеляза как тя здраво стисна устни.

– Не знам дали го харесвам – продължи Армански. – Но на него определено му пука за теб. Срещнах го веднъж миналата есен. И той не искаше да говори за Хедестад.

Лисбет Саландер нямаше желание да обсъжда Микаел Блумквист.

– Наминах само за да кажа здрасти и да те осведомя, че вече съм тук. Не знам дали ще остана. Това е номерът на мобилния ми телефон и новият ми електронен адрес, в случай че имаш нужда от мен.

Тя подаде една бележка на Армански и се изправи. Той я взе. Лисбет бе стигнала до вратата, когато извика след нея.

– Почакай секунда. Какво смяташ да правиш?

– Ще отида да навестя Холгер Палмгрен.

– Окей. Но аз имах предвид… Какво ще работиш?

Тя го изгледа замислено.

– Не знам.

– Трябва все някак да се издържаш.

– Нали ти казах, че имам достатъчно пари.

Армански се облегна назад и се замисли. Никога не знаеше как точно да тълкува думите на Лисбет Саландер.

– Така се ядосах, когато изчезна, че почти бях решил да не те наемам отново.

Той направи гримаса.

– На теб не може да се разчита. Но същевременно нямаш равна в проучванията. Може би имам работа, която ще ти пасне.

Тя поклати глава, но се върна при бюрото му.

– Не искам да ми даваш работа. Искам да кажа, че нямам нужда от пари. Говоря сериозно. Напълно независима съм финансово.

Драган Армански отново сбърчи вежди в знак на несигурност. Накрая кимна.

– Добре, финансово независима си, каквото и да означава това. Приемам думите ти за истина. Ала ако се нуждаеш от работа…

– Драган, ти си вторият човек, когото посещавам след завръщането си. Не се нуждая от парите ти. Но ти от доста години си един от малкото хора, които уважавам.

– Окей. Но всички хора трябва да се издържат.

– Съжалявам, но вече не съм заинтересована да правя проучвания за теб. Обади ми се, ако се сблъскаш с истински проблем.

– Какъв например?

– Такъв, с който не можеш да се справиш. Ако стигнеш до задънена улица и не знаеш какво да правиш. Ако ще работя за теб, то трябва да е нещо, което ми е интересно. Като оперативна единица например.

– Оперативна единица? Ти? Която изчезваш безследно, когато ти щукне.

– Глупости. Никога не съм пропускала да довърша работа, която съм приемала.

Драган Армански я наблюдаваше безпомощно. Терминът „оперативна единица“ бе жаргонен и в действителност се отнасяше до работа на терен. Това можеше да означава всичко – от работа като бодигард до специални задачи, свързани с охраната на изложби на произведения на изкуството. Оперативните му служители бяха стабилни ветерани, на които можеше да се разчита, често със стаж в полицията. Освен това деветдесет процента бяха мъже. Лисбет Саландер бе пълната противоположност на всички установени от него критерии по отношение работата на оперативните единици в „Милтън Секюрити“.

– Ами… – рече той колебливо.

– Не е нужно да се напрягаш. Ще приема само работа, която ми изглежда интересна. Шансът да откажа е голям. Обади се, ако се сблъскаш с наистина сложен проблем. Бива ме да разрешавам загадки.

Лисбет се врътна и изчезна през вратата. Драган Армански поклати глава. „Тя не е наред. Тя наистина не е наред.“

В следващата секунда Лисбет Саландер отново се появи на вратата.

– Между другото… Имаш две момчета, които от месец пазят онази актриса Кристин Рътърфорд от ненормалника, който ѝ изпраща анонимни писма със заплахи. Вие смятате, че това е работа на вътрешен човек, заради множеството детайли от личния ѝ живот, с които той е запознат.

Драган Армански погледна втренчено Лисбет Саландер. Сякаш през тялото му премина ток. „Отново го направи.“ Изстреля реплика за нещо, което нямаше как да знае. „Тя не може да знае.“

– Да…?

– Забрави. Всичко е измама. Тя самата и приятелят ѝ пишат писмата, за да станат обект на внимание. Ще получи ново писмо през следващите дни и информацията за тях ще изтече до медиите идната седмица. Съществува голям риск тя да обвини „Милтън“ за изтичането. Задраскай името ѝ от списъка с клиенти.