Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Подобни дейности изобщо не можеха да заинтригуват Лисбет, ала тя все пак идваше от време на време и наблюдаваше с възхищение Мими. След като приключи с всичко, апартаментът остана съвсем празен, като се изключи една поизтъркана масивна кухненска маса, която Мими възнамеряваше да шлифова и лакира, две здрави табуретки, прибрани от Лисбет след едно почистване на тавана в блока, и една солидна етажерка в дневната, от която Мими смяташе, че може да има някаква полза.

– Ще се нанеса през уикенда. Сигурна ли си, че не си размислила?

– Нямам нужда от апартамента.

– Ама той е страхотен. Имам предвид, че може и да има по-големи и луксозни апартаменти, но този се намира в центъра на Сьодермалм, а наемът е нищожен. Лисбет, изпускаш цяло състояние, ако не го продадеш.

– Имам достатъчно пари, за да живея.

Мими замълча, тъй като не бе сигурна как точно трябваше да тълкува откъслечната информация, която ѝ даваше Лисбет.

– Къде ще живееш?

Лисбет не отговори.

– Приемаш ли гости?

– Точно сега не.

Лисбет отвори чантата си и извади някакъв документ, който бутна към Мими.

– Уредила съм договора с жилищното сдружение. Най-простият вариант е да те запиша като мой партньор на семейни начала и да ти продам половината апартамент. Срещу сумата от една крона. Трябва единствено да подпишеш договора.

Мими взе химикалката, постави подписа си и вписа личните си данни в договора.

– Това ли е всичко?

– Да.

– Лисбет, вярно е, че винаги съм те смятала за малко луда, но съзнаваш ли, че в този момент ми подари половината от апартамента си? Аз много бих искала да имам собствено жилище, но същевременно не желая да се озова в ситуация, при която ти внезапно да размислиш и между нас да възникнат проблеми.

– Това никога няма да се случи. Искам да живееш тук. Това ми харесва.

– Безплатно? Без никаква компенсация? Ти не си наред.

– Ще проверяваш пощата ми. Това е условието.

– Което вероятно ще ми отнема четири секунди седмично. Смяташ ли да се отбиваш от време на време за секс?

Лисбет фиксира Мими с очи. Остана мълчалива известно време.

– Много би ми се искало, но това не е част от договора. Можеш да ме отрежеш, когато пожелаеш.

Мими въздъхна.

– А пък аз вече очаквах с нетърпение новата си роля на държанка. Нали знаеш, да ми предоставиш апартамент, да ми плащаш наема и да се примъкваш от време на време, за да се позабавляваш в леглото ми.

Помълчаха известно време. След това Мими се изправи решително, отиде в дневната и загаси крушката.

– Ела тук.

Лисбет я последва.

– Никога досега не съм правила секс на пода на току-що измазан апартамент без никаква мебелировка. Веднъж гледах един филм с Марлон Брандо, в който една двойка направи така в Париж.

Лисбет хвърли поглед към пода.

– Искам да си поиграем малко. Имаш ли желание?

– Почти винаги имам.

– Тази вечер смятам да се вживея в ролята на доминираща кучка. Аз решавам. Събличай се.

Лисбет се усмихна леко накриво. След това си свали дрехите. Отне ѝ около десет секунди.

– Лягай на пода. По корем.

Лисбет изпълни командата на Мими. Паркетът бе хладен и кожата ѝ веднага настръхна. Мими използва тениската на Лисбет с текста You have the right to remain silent “[28], за да завърже ръцете ѝ на гърба.

Лисбет внезапно си помисли, че Проклетият Зъл Дъртак адвокат Нилс Бюрман я бе вързал по подобен начин преди около две години.

С това приликите между двата случая се изчерпваха.

Мими я изпълваше единствено със сластно очакване. Лисбет покорно ѝ позволи да я обърне по гръб и да разтвори краката ѝ. Наблюдаваше я в полумрака как сваля тениската си и се възхити на нежните ѝ гърди. След това Мими използва собствената си тениска, за да ѝ завърже очите. Лисбет чу шумолене на дрехи. След няколко секунди усети езика на Мими по корема си, а пръстите ѝ по вътрешната страна на бедрата си. Не бе усещала такава възбуда доста отдавна. Стисна здраво очи под превръзката и остави Мими да определи такта.

ГЛАВА ОСМА Понеделник, 14 февруари – събота, 19 февруари

ДРАГАН Армански ВДИГНА поглед, когато чу тихото потропване по рамката на вратата. Видя Лисбет Саландер да стои там и да балансира с две чаши от автомата за кафе. Армански бавно остави химикалката си и бутна отчета настрана.

– Здравей – рече му тя.

– Здравей – отвърна Армански.

– Това е приятелско посещение – каза Лисбет. – Може ли да вляза?

Драган Армански за миг присви очи. След това ѝ посочи стола за посетители и хвърли поглед на часовника си. Бе шест и половина вечерта. Лисбет Саландер му подаде едната чаша и седна. Известно време се гледаха изучаващо.