Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

В резултат на това Ерика Бергер бе уморена и я болеше гърбът, но се чувстваше удовлетворена от изминалия ден и от живота си като цяло. Икономическото състояние на вестника бе стабилно, текстовете постъпваха в редакцията или преди крайния срок, или със съвсем малко закъснение. Персоналът бе доволен и адреналинът на всички все още бе повишен след аферата „Венерстрьом“, въпреки че оттогава бе изминала почти година.

След като помасажира врата си, Ерика констатира, че има нужда от душ, и се зачуди дали да не използва миниатюрната баня до бокса. Но я домързя и вместо това качи крака върху бюрото. След три месеца щеше да навърши четирийсет и пет и светлото бъдеще, за което всички говореха, малко или много оставаше зад гърба ѝ. Около очите и устата ѝ се бе образувала мрежа от фини малки бръчици, ала въпреки това знаеше, че все още изглежда добре. Всяка седмица правеше по две железни тренировки в залата за фитнес. Но усещаше, че ѝ е все по-трудно да се катери по мачтата, когато двамата със съпруга ѝ се отправяха на някое дълго пътуване с лодка. Тази роля се падаше на нея, тъй като Грегер страдаше от ужасен световъртеж.

Ерика констатира още, че първите четирийсет и пет години от живота ѝ, въпреки известен брой спадове, като цяло бяха доста успешни. Имаше пари, статус, страхотен дом и работа, която харесваше. Имаше предан съпруг, който я обичаше и в когото тя все още бе влюбена, даже и след петнайсет години брак. Освен това можеше да се похвали и с един привлекателен и, както изглежда, вечен любовник. Да, той не можеше да задоволи духовните ѝ потребности, но се справяше чудесно с телесните.

Мисълта за Микаел Блумквист накара Ерика да се усмихне. Чудеше се кога той ще събере кураж да я посвети в тайната си, че има връзка с Хариет Вангер. Нито Микаел, нито Хариет бяха споменавали за това, ала Ерика не беше вчерашна. Усети, че между тях има нещо, по време на една среща на управителния съвет през август, когато ги видя да се споглеждат. От спортна злоба по-късно същата вечер се опита да позвъни на мобилните телефони и на двамата, но те бяха изключени, което не я изненада. Това доказателство, разбира се, само по себе си не стигаше. Но Микаел не беше на разположение и през вечерите след следващите срещи на управата. Ерика дори се бе развеселила, като видя как Хариет бързаше да напусне празничната им вечеря под неубедителния предлог, че трябвало да се прибере в хотела, за да си легне. Ерика не любопитстваше и не ревнуваше. За сметка на това обаче бе твърдо решена при удобен случай да подхвърли и на двамата нещо по този повод.

Не искаше да се меси в живота на Микаел и се надяваше връзката му с Хариет да не създаде проблеми на управителния съвет. Но не се притесняваше особено. Микаел имаше много приключили любовни авантюри зад гърба си, след които успяваше да запази приятелски отношения с дамите. Разделите му много рядко биваха драматични.

Самата Ерика Бергер бе ужасно щастлива, че е приятелка и интимна партньорка на Микаел. В някои случаи той постъпваше като истински глупак, но в други проявяваше изключително развита интуиция, като същински оракул. Микаел така и не можа да разбере нейната любов към съпруга ѝ. Просто не успя да проумее защо тя намира Грегер за привлекателен, топъл, интересен и щедър човек. Най-важното бе, че на съпруга ѝ не му бяха присъщи навиците, които тя дълбоко ненавиждаше у много мъже. Грегер бе мъж, с когото искаше да остарее. Искаше и да роди деца от него, но не можа, а сега вече беше късно. Ерика не си представяше по-добър и стабилен партньор за цял живот от Грегер. Вярваше му безрезервно, освен това той винаги бе до нея, когато имаше нужда от него.

Микаел беше различен. Той притежаваше толкова разностранни качества, че понякога на човек му се струваше, че страда от раздвоение на личността. В професионално отношение бе упорит и почти патологично фокусиран върху работата си. Подхванеше ли някоя история, не я оставяше, докато не я изпипаше почти до съвършенство и не навържеше всички детайли. Имаше брилянтни постижения, а останалите бяха далеч над средното ниво. Явно бе надарен с изключителна интуиция и усещаше коя история има потенциал и коя би се превърнала в безинтересна евтина статия. Ерика Бергер никога не бе съжалявала, че двамата са станали съдружници.

Това се отнасяше и за решението да му стане любовница.

Единственият човек, който разбираше страстното желание на Ерика да се люби с Микаел, бе съпругът ѝ, а това бе така, защото тя не се страхуваше да говори за нуждите си с него. Тук не ставаше въпрос за изневяра, а за похот. В сексуално отношение Микаел Блумквист я стимулираше както никой друг мъж не можеше, в това число и Грегер.