Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

– Не знам какво съм – рече Лисбет. – Но сега отново съм в Стокхолм и хич не ме бива с връзките. Истината е, че не познавам никого тук. Ти си първият човек, с когото разговарям, откакто се прибрах.

Мими я погледна със сериозно изражение.

– Наистина ли искаш да се запознаеш с хора? Ти си най-анонимният и затворен в себе си човек, когото познавам.

Те помълчаха за малко.

– Ала новите ти гърди са наистина красиви.

Мими постави пръсти под едното зърно на Лисбет и изпъна кожата.

– Добре ти стоят. Не са нито твърде големи, нито твърде малки.

Лисбет си отдъхна облекчено – все пак бе получила положителна оценка.

– Освен това на пипане са като истински.

Мими стисна гърдите ѝ толкова силно, че Лисбет си пое дъх и отвори уста. Погледнаха се. После Мими се наведе и целуна Лисбет дълбоко с език. Лисбет ѝ отвърна и я прегърна. Кафето изстина неизпито.

ГЛАВА СЕДМА Събота, 29 януари – неделя, 13 февруари

В ЕДИНАЙСЕТ ЧАСА в събота сутринта един рус великан зави към село Свавелшьо, разположено между Йерна и Ванхерад. То се състоеше от около петнайсет къщи. Мъжът спря пред последната, която се намираше на около 150 метра извън самото село. Представляваше занемарена бивша промишлена сграда, която в миналото бе служила за печатница, а сега гордо носеше табела, поясняваща, че вътре се помещава мотоциклетен клуб „Свавелшьо“. Въпреки че нямаше никакъв друг трафик, мъжът се огледа внимателно, преди да отвори вратата на колата и да излезе навън. Въздухът бе доста студен. Той си сложи кафяви кожени ръкавици и извади от багажника черен спортен сак.

Не се притесняваше, че могат да го видят. Старата печатница се намираше на такова място, че беше практически невъзможно някой да паркира наблизо, без да бъде забелязан. Ако някоя държавна институция искаше да държи сградата под наблюдение, щеше да ѝ се наложи да екипира сътрудниците си с камуфлажно облекло и да ги разположи в някоя канавка от другата страна на полето с телескоп в ръка. Което със сигурност щеше да бъде забелязано и обсъждано от хората в селото. И тъй като три от къщите бяха притежание на членове на „Свавелшьо“, в клуба бързо щяха да научат новината.

Мъжът обаче не искаше да влиза в сградата. Полицията на няколко пъти бе претърсвала клуба и никой не можеше да е сигурен, че не са инсталирали трудно откриваеми устройства за подслушване. Всъщност ежедневните разговори в сградата на клуба се въртяха най-вече около коли, мацки и бира, понякога и около това в кои акции е добре да се инвестира. Почти никога не се споделяха важни и драматични тайни.

Русият великан изчака, докато Карл-Магнус Лундин излезе на двора. Трийсет и шест годишният Маге Лундин беше президент на клуба. Имаше доста тънки кости, но с годините бе натрупал значително количество килограми и сега можеше да се похвали с внушително бирено коремче. Светлорусата му коса бе прибрана в конска опашка. Носеше ботуши, черни дънки и дебело зимно яке. Имаше пет присъди в биографията си. Две от тях бяха за дребни престъпления с наркотици, третата бе за търговия с крадени вещи и една – за кражба на кола и шофиране в нетрезво състояние. Петата присъда, най-тежката от всички, му бе донесла 12 месеца затвор за нанасяне на тежки телесни повреди, когато преди няколко години вилня в нетрезво състояние в едно нощно заведение в Стокхолм.

Маге Лундин и великанът си стиснаха ръцете и се заразхождаха бавно около плета на двора.

– Минаха няколко месеца от последния път – каза Маге.

Русият великан кимна.

– В момента движим една сделка. Три хиляди и шейсет грама метамфетамин.

– Същата договорка като предния път?

– Фифти-фифти.

Маге Лундин изрови един пакет цигари от предния си джоб. После кимна. Обичаше да върти бизнес с русия великан. Цената на метамфетамина на улицата се движеше между 160 и 230 крони за грам, в зависимост от наличното количество. Три хиляди и шейсет грама съответстваха на около 600 000 крони. Мотоциклетен клуб „Свавелшьо“ щеше да разпредели трите килограма между редовните си разпространители, като даде на всеки от тях по около 250 грама. Това щеше да доведе до спадане на цената докъм 120-130 крони грама и до намаляване на цялостния приход.

Тези сделки бяха изключително доходоносни за мотоциклетен клуб „Свавелшьо“. За разлика от всички останали доставчици, русият великан не искаше предплата, нито пък настояваше за постоянно ниво на цените. Той отговаряше за доставката на продуктите и прибираше процент, представляващ съвсем приличен дял от печалбата. Знаеха горе-долу какви приходи може да очакват от килограм метамфетамин. Точната сума зависеше от това какви продажби ще реализира Маге Лундин. Дяловете им можеха да бъдат с няколко хилядарки над или под очакваната сума, но когато сделката приключеше окончателно, русият великан щеше да дойде и да прибере около 190 000 крони, колкото щяха да останат и в касата на мотоциклетен клуб „Свавелшьо“.