Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Лисбет позвъни на вратата.

Мими отвори и повдигна учудено вежди. След това се опря на рамката и сложи ръка на бедрото си.

– Саландер. Мислих, че си умряла или нещо такова.

– Или нещо такова – рече Лисбет.

– Какво искаш?

– Много неща.

Мириам Ву огледа стълбището, след което отново заби очи в Лисбет.

– Кажи поне едно.

– Ами например искам да проверя дали все още си свободна и дали искаш компания тази вечер.

Мими се стъписа за няколко секунди, след което се разсмя с глас.

– Само на теб от всичките ми познати би могло да ти хрумне да позвъниш на вратата ми след година и половина мълчание и да ме попиташ дали искам да се чукам.

– Да си тръгна ли?

Мими спря да се смее. След това помълча няколко секунди.

– Лисбет… Мили боже! Ти говориш сериозно.

Лисбет изчакваше.

Накрая Мими въздъхна и я пусна.

– Влизай. Поне мога да те почерпя с кафе.

Лисбет я последва вътре и седна на една от двете табуретки до трапезарията, които Мими бе разположила в коридора, точно до входната врата. Апартаментът бе 24 квадрата и се състоеше от тясна стая и сравнително голям коридор. Кухнята, до която Мими бе прекарала вода с един маркуч от тоалетната, бе вградена в малка ниша в коридора.

Лисбет погледна скришом Мими, докато тя наливаше вода за кафе. Майката на Мириам Ву бе от Хонконг, а баща ѝ от Буден. Лисбет знаеше, че родителите ѝ все още са женени и живеят в Париж. Мими следваше социология в Стокхолм. Имаше по-голяма сестра, която учеше антропология в САЩ. Майчините гени се бяха проявили в гарвановочерната ѝ късо подстригана коса и леко ориенталските черти. Приносът на баща ѝ се изразяваше в светлосините очи, които придаваха оригиналност на външността ѝ. Имаше голяма уста и трапчинки, които не беше наследила нито от мама, нито от татко.

Мими бе на трийсет и една години. Обичаше да се издокарва с лъскави дрехи и да ходи по клубове, организиращи вечери на талантите, в които понякога се включваше. Лисбет не бе стъпвала в клуб от шестнайсетгодишната си възраст.

Мими си докарваше малко пари, като работеше един ден седмично като продавачка в „Домино Фашън“, на една пресечка на булевард Свеавеген. Основните клиенти на „Домино“ желаеха да закупят дрехи от типа на униформа на медицинска сестра от латекс или вещерско облекло от черна кожа, които се шиеха на място. Мими държеше магазина заедно с няколко приятелки и така прибавяше към студентския заем скромната сума от няколко хилядарки. Лисбет Саландер забеляза Мими при участието ѝ в едно забележително шоу по време на гей парада и по-късно я срещна в една от шатрите за продажба на бира. Мими носеше странна лимоненожълта латексова рокля, която по-скоро разкриваше прелестите ѝ, отколкото да ги скрива. Лисбет не можа да открие нищо еротично в това облекло, но бе толкова опиянена, че внезапно ѝ се прииска да свали момичето, преоблечено като цитрусов плод. За огромно учудване на Лисбет цитрусовият плод ѝ хвърли един поглед, разсмя се с глас, целуна я без всякакво стеснение и ѝ каза „Искам те“. След това отидоха у Лисбет и цяла нощ правиха секс.

– АЗ СЪМ СИ АЗ – рече Лисбет. – Заминах, за да се махна от всичко и всички. Трябваше да си взема довиждане с теб.

– Мислех, че нещо ти се е случило. Но ние така или иначе не поддържахме много-много връзка през последните месеци, докато беше тук.

– Бях заета.

– Толкова си потайна. Никога не говориш за себе си. Не знаех къде работиш, нито пък на кого да се обадя, когато не си вдигаше мобилния телефон.

– В момента нищо не работя, а освен това ти си същата. Искаше секс, но не беше особено заинтересована от евентуална връзка. Не е ли така?

Мими погледна Лисбет.

– Така е – рече тя накрая.

– Аз чувствах нещата по същия начин. Никога не съм ти обещавала нищо.

– Променила си се – рече Мими.

– Не особено.

– Изглеждаш по-възрастна. По-зряла. Променила си стила си на обличане. Освен това си напъхала нещо в сутиена си.

Лисбет не каза нищо. Само се поразмърда. Мими бе засегнала точно онзи болезнен въпрос, на който ѝ бе толкова трудно да реши какво точно обяснение да даде. Мими я бе виждала гола и нямаше как да не забележи промяната. Накрая сведе очи и измънка:

– Увеличих си бюста.

– Какво каза?

Лисбет вдигна глава и повиши глас, не подозирайки, че отговорът ѝ звучи доста троснато.

– Отидох в една клиника в Италия и си сложих истински гърди. Затова ме нямаше. После просто продължих да пътувам. Сега обаче съм тук.